Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 242
Джон Банвил
— О, това е нещо прекрасно, нали? — каза той и я посочи с дръжката на лулата си. — Дега. Красива е. — Премигна стеснително. — Знаеш ли и аз рисувам по малко.
— Така ли?
— Акварели. Това е само хоби, въпреки че жена ми държи да ги сложи в рамка и да ги закачим в апартамента. Всъщност правил съм копие и на тази картина от един албум. Но моята е на картон.
— Оригиналът също.
— О!
— И между другото, е Де
Изпихме си шерито в кабинета. Той изобщо не забеляза моя Пусен. Имаше два стола — единият от тях вече ви очакваше, госпожице В., макар и да не го знаеше, — но въпреки това останахме прави. Почудих се как ли ще ме опише пред жена си.
— Смяташ ли, че твоите две приятелчета са щастливи? — попита Скрайн. — Там не предлагат много весели закачки и забавления.
— Техните предпочитания са към хайвера — казах мрачно, — а там го има в изобилие.
Взе да си играе с разни неща от писалището ми; имах желание да го плесна през ръцете. Мразя хората да ми
— Ти би ли отишъл там? — попита ме.
Отпих от шерито. Беше много добро; надявах се, че и Скрайн ще го оцени.
— Навиваха ме — отговорих. Точно така, Олег беше много настоятелен. — Попитах ги, ако отида, ще могат ли да ми осигурят пропуск за редовни работни посещения в Националната галерия и в Лувъра. Те се консултираха с Москва и отговорът беше „съжаляваме, не“. Не разбират от ирония тия руснаци. В това отношение са също като американците.