Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 241

Спомням си първия път, когато Скрайн ми гостува в апартамента. От дълго време се натискаше, разбира се, много внимателно да влезе и да огледа онова, което сам наричаше „вариететната ми бърлога“. Възпротивявах се, да дойде да ме разпитва в собствения ми дом, би било незаконно, нарушаване на личното ми пространство, но в крайна сметка един ден омекнах и му казах, че може да намине за по едно шери в шест вечерта. Предположих, че като задоволя безобидното му и в известен смисъл трогателно желание, това ще ми даде предимство. Часът на коктейлите представлява измамнически и несигурен отрязък в ежедневието на хора от неговата класа. Те гледат на него като на време за чай, а пък аз съм наясно, че страшно се дразнят, когато трябва да се лишат от това съществено удоволствие. Както и да е, той се държа съвсем свободно. Отначало май леко се сепна от голите ехтящи галерии, докато се качвахме нагоре, но щом влезе в апартамента, веднага се почувства като у дома си. Дори се канеше да си запали лулата, без да поиска позволение, но аз го спрях, като му поясних, че димът се отразява зле на картините, особено пък неговият, защото той пушеше черен евтин, ситно нарязан тютюн с парлива воня, от която ноздрите ми изтръпваха, а очите ме засмъдяваха. Наблюдавах го как оглежда наоколо; май не беше много впечатлен, дори си мисля, че беше леко разочарован. Чудя се какво толкова е очаквал? Може би лилави копринени драперии и някое педалче, излегнато в шезлонг (на Патрик не му стана никак приятно, когато го помолих да се изнесе, докато трае визитата, и той нацупено потегли към близкото кино). Оживи се обаче, когато зърна малката рисунка на Дега, която бях взел от Френската зала на долния етаж, за да я сложа над камината; така и не успях да се преборя със себе и да харесам творбите на този художник. Точно затова бях взел и картината: за да поживея известно време с нея, надявайки се, че тя ще ме спечели. (Не успя.)