Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 218

— Но това не е никакъв мир — каза ми Олег и пак повдигна апатично рамене. — Сега започва истинската война.

Беше летен следобед и двамата седяхме в един киносалон в Райслип. Светлините бяха току-що светнали между двете прожекции. Спомням си как откъм сводестия таван се спусна сумрачен, лишен от сенки блясък, спомням си горещия застинал въздух, боцкането на мъха от тапицерията на седалките и една счупена пружина, която се беше забила в долната част на бедрото ми — госпожице В., предполагам, че пружинените седалки отдавна са изчезнали от кината, — както и онова странно стаено усещане за безтегловност, което се случваше в паузата между две прожекции по времето, когато продаваха двойни билети. Идеята да се срещаме в киносалони беше на Олег. Вярно, те предлагаха отлично прикритие, но истинската причина беше, че той бе страстен почитател на филмите, особено на популярните по онова време лековати американски комедии с техните женствени мъже със зализани коси и прекрасните мъжествени дами в копринени рокли, по които той въздишаше като влюбен принц, превърнат в жабок, зяпаше тези Клодети, Грети и Диани, изпаднал в любовен екстаз, докато те се носеха по екрана пред него, облени в блещукащи саждено-сребристи прашинки. Двамата с Патрик щяха страшно да си допаднат.

— Виж, Олег, да ти кажа — започнах отново, — една война ми стига. Дадох своя принос.

Той закима тъжно, тлъстините от двете страни на врата му се издуха и се заклатиха като на жаба, после продължи да нарежда за ядрената заплаха и нуждата Съветите да сложат ръка върху тайните на западните технологии за производство на атомни оръжия. Такива приказки ме караха да се чувствам престарял; още не можех да се начудя на онези ракети „Фау 2“.

— Това е работа на вашите хора в Америка — казах му аз.