Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 216

Умът ми блуждае. Това сигурно е преддверието на смъртта.

Такива бяха…

Такива бяха годините на най-интензивната ми работа, когато ми хрумна идеята и аз решително се хванах да напиша моята монография върху Никола Пусен. Щеше да ми отнеме почти двайсет години да я завърша. Някои пигмеи, които се спотайваха в гъсталака на академичните дъбрави, се осмелиха да оспорят научните основи на книгата, но на тях ще отвърна с мълчаливо презрение, каквото заслужават. Не знам да има друга творба, както не знаят и те, която така всеобхватно, изчерпателно и — осмелявам се да кажа — авторитетно и безпристрастно да улавя същността на твореца и неговото изкуство, както прави тази книга. Може да се каже, че аз съм сътворил Пусен. Често си мисля, че именно това е главната функция на историка на изкуството — да синтезира, да концентрира, да фиксира своя субект, да събере в една цялост всичките му коренно различни елементи на характера, вдъхновението и постиженията, които образуват едно-единствено същество — художника пред неговия триножник. След мен Пусен вече не е и не може да бъде това, което е бил преди мен. В това е моята сила. Много добре си давам сметка за това. От самото начало, още от времето ми в Кеймбридж, когато разбрах, че от мен математик няма да излезе, видях в Пусен парадигмата на собствения си аз: склонност към стоицизъм, копнеж по покоя, непоклатима вяра в преобразяващата сила на изкуството. Аз го разбрах така, както никой не го е разбирал, както и аз никога не съм разбирал друг. Как само обичах да се присмивам на онези критици — боя се, най-вече марксисти, — които прахосваха цялата си енергия в търсене на смисъла в неговото творчество, както и на онези окултни формули, въз основа на които, както се предполагаше, е съградил формите си. Разбира се, истината е, че смисъл няма. Значение — да, освен това въздействие и мистерия, дори магия, ако щете, — но не и смисъл. Фигурите в „Аркадия“ не говорят за никаква нравоучителна притча, нито за душата и нейното спасение; тях просто ги има. Техният смисъл е, че ги има. Това е фундаменталният факт за творческото пресъздаване — да сложиш нещо на място, където иначе нямаше да има нищо. (Защо го е нарисувал ли? — Ами защото го е нямало там.) Във вечно променящите се милиарди на брой светове, в които съм се движил, Пусен си остана единственото непроменено, напълно автентично нещо. Затова трябва да се опитам да го разруша. — Какво? Защо го казах? Не очаквах да го кажа. Какво имам предвид? Оставете, твърде тревожно е. Късно е. Духовете ме заобикалят, пелтечат неясно. Махайте се!