Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 220

Не знам каква история беше измислил Олег за пред Москва. Изкушавах се да се свържа с него отново, за да го попитам. Представях си го в Кремъл, застанал по средата на лъснат до блясък под в една от онези огромни безлични зали, как едва диша, мачка шапката си в ръце, а някакъв тъмен субект от Политбюро го слуша зад дълга маса сред дълбока тишина, докато той пелтечи извинения от мое име. Всичко това е чиста фантазия, разбира се. По всяка вероятност с моя случай се е занимал някой треторазреден секретар в лондонското посолство. Те нямаха нужда от мен — истината е, че никога не са имали, не и по начина, по който аз си въобразявах, — затова просто са зачеркнали връзката и толкоз. Винаги са били много практични хора за разлика от налудничавите фантазьори, които управляваха нашия отдел. Дори направиха жест, оценявайки вярната ми служба през годините: шест месеца след онази среща в „Одеон“ в Райслип Олег се свърза с мен, за да ми каже, че Москва би желала да ми направи паричен подарък, май бяха пет хиляди лири. Отказах — нито един от нас не беше спечелил и едно пени от работата си за Русия — и опитах да не се обиждам. Казах на Бой, че съм излязъл от играта, но той не ми повярва, подозирайки, че влизам в по-дълбоко прикритие, подозрение, което според него се беше оправдало години по-късно, когато всичко се разпадна и аз бях човекът, привикан да оправя забърканата каша.

* * *

Не съществуваше формална процедура за напускане на отдела; просто се махнах, както толкова много преди мен го бяха направили през изминалата година. Една вечер съвсем случайно срещнах Били Мичет в кръчма на Пикадили и двамата се смутихме като бивши съученици, които не са се виждали от дните си на лудории и караници. Веднъж попаднах и на Куеръл в „Грифона“. Твърдеше, че е напуснал отдела преди мен. Както винаги, веднага се улових, че заемам отбранителна позиция пред тънката му усмивка и бледите му проницателни очи. Бой, който стягаше куфарите за Вашингтон, току-що се беше върнал от едно буйно пиянско пътешествие в Северна Африка — на което беше предпочел да вземе не друг, а майка си: все още енергична прочута красавица, която също като него, макар и в по-малка степен, си падаше по предизвикателното държане. Куеръл знаеше и всички подробности за него: как се напил на коктейл в посолството в Рабат и се изпикал през прозореца в лехите с бугенвилия пред очите на жената на посланика и други подобни.