Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 213

— Дано не са вдигнали проклетия мост — обади се Смит, изсмя се налудничаво, по-скоро изграчи, грабна шапката на Диксън и започна да го налага с нея по главата, уж на шега.

В покрайнините на Регенсбург накарах Диксън да отбие встрани от пътя и да застане на пост, докато ние със Смит отворихме ковчежето с помощта на лост. Всички книжа вътре бяха надлежно сортирани и подредени в торбички от мушама. Вече с нетърпение очаквах вечерта в хотелската си стая, когато ще мога да ги чета и да се забавлявам с тях. Смит повдигна въпросително едната си вежда, аз му намигнах. По-късно, в един публичен писоар на градския площад, сред сладникави миризми, попаднах на рус младеж в раздърпана униформа, който привлече погледа ми със злобната си усмивка, после с тънката си ръка хвана китката ми и на мига пропъди спомена за мъжественото докосване на майор Стърлинг. Каза, че бил дезертьор и от месеци бягал и се криел. Беше прелъстително слаб. Когато падна на колене, за да ме обслужи, прокарах треперещи пръсти в сплъстената му от мръсотия коса, взех да милвам изящните му малки уши — винаги съм изпитвал слабост към тези два странни органа, които отблизо са така вълнуващо противни с техните къдрави и деликатни розови волути, прилични на примитивни закърнели гениталии — и изпаднал в блажено вцепенение, зяпах как един слънчев лъч огрява косо красивата лъщяща тревистозелена слуз, плъзнала по стената зад него над запушения канал, а в главата ми всичко се завъртя, налудничавият поглед на Смит, лющещата се кожа по ръката на принца, момчешките плещи на майор Стърлинг, всичко се завъртя, сгърчи и потъна в горещото гърло на въртопа.

* * *

Разсъждавах над думата malignant. Разбира се, за мен тя отеква с особен смисъл. Току-що погледнах; наистина речникът е пълен с приятни изненади. Според Оксфордския речник на английския език думата произлиза от „латинската дума malignantem, malignare, — ari“ и нейното първо значение гласи: „предразположен към бунтарство; недоволен, непокорен“. Но освен това речникът ме осведомява, че „между 1641 и 1690 г. привържениците на Парламента и Републиката са наричали с нея своите противници“. С други думи, „malignant“ е означавало кавалер и роялист. Това откритие извика у мен доволно подсмихване. Бунтар и роялист. Колко услужливо нещо е езикът. Други дефиниции гласят: „човек с вредно влияние“, „който силно желае нещастието на друг или други“, и разбира се, този път според речника „Чеймбърс“, „склонен да причинява смърт или да се влошава, спец. при злокачествени заболявания“. Г-н Чеймбърс никога не говори с недомлъвки.

ВИНАГИ ИЗПИТВАМ голямо удовлетворение, работейки на места, предназначени за отдих. Когато бях удостоен с титлата „Пазител на кралските картини“, непосредствено след победоносното ми завръщане от Регенсбург (Негово Величество изсумтя доволно, докато аз, разбира се, бях самата скромност), кралската колекция все още се намираше в подземните хранилища в Северен Уелс и първата ми задача беше да надзиравам връщането на картините и тяхното повторно окачване в Бъкингамския дворец, в Уиндзор и Хамптън Корт. Колко скъп ми е и досега споменът за спокойствието и удоволствието на тези дни: сподавените гласове в огромните зали; светлината ала Вермеер, нещо като златист газ, който пръска богатото си сияние откъм оловните стъкла на прозорците; плувналите в пот млади мъже, по ризи и с дълги престилки, които тържествено кръстосват напред-назад, сякаш носачи на портшез, нарамили по двойки я някой благородник на Холбайн, я кралица на Веласкес; а аз насред цялата тази приглушена шетня, с клипборд в ръка и прашни списъци, с вдигнати очи и издаден напред крак, „Царедворец изпълнява задълженията си“, давам нареждания на всички и всички се съобразяват с моето мнение — господар сред мъжете. (О, позволете, госпожице В., вече съм стар и болен, разрешете ми удоволствието да си спомням дните на моята слава.)