Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 212

— Danke schön, gnädige Gräfin — казах и дори направих лек поклон. — Вашите братовчеди ще оценят жеста ви. — Помислих си дали да не спомена и за моята роднинска връзка по съребрена линия със Сакс-Кобург-Готите, но погледът й не ме насърчи. — Ще кажа на Негово Величество колко отзивчива сте били.

Никога не ме е бивало в тези символични жестове — неведнъж бях зървал върху лицето на госпожа У. нейната глупаво тържествуваща усмивка точно когато се опитвам да изпълня със замах някой префърцунен жест, а пък графинята не беше човек, който ще пропусне да забележи и най-тънката пукнатина в емайла на иначе обиграни дворцови маниери. Въпреки това не каза нищо, отговорът й се състоеше в едно леко отместване на погледа, който някак се беше вплътнил, а лицето й се беше изпълнило като винен мях с лепкаво отекло презрение, пред което аз се сепнах и нерешително отстъпих крачка назад, сякаш уплашен, че нещо може изведнъж да изригне от нея, да ме изгори и ослепи. Тя сви рамене, пружините на леглото изскърцаха.

— Синът ми няма да ми прости — каза тя и нададе тънък гърлен смях. — Кажете това на вашия братовчед, краля.

Принцесата се върна с капитан Смит и шофьора, чието име (току-що се сетих; какъв ревнив пазител е паметта) беше Диксън. Смит огледа сценката — изплашена принцеса, графиня вдовица с нощно боне, ковчеже със семейни тайни — с насмешливо вълче изражение, веждите и мустаците му помръднаха. Тримата вдигнахме ковчежето, което беше изключително тежко и неудобно за носене, прекрачихме прага с клатушкане и заслизахме по стълбите; Смит псуваше, Диксън, напрегнал мускули докрай, пръхтеше през разширените си свински ноздри, а принцесата ни следваше с ромолящите си поли. Натоварихме плячката си отзад в джипа. Кой казва, че не съм човек на действието? Тръпнех да не би майор Стърлинг да се появи отнякъде, да се спусне по стълбите и с един удар да ме повали на земята като в ръгби мач, но от нея — ни следа; бях разочарован; онова място на китката ми, което бе докоснала, още пареше. Докато излизахме с колата от вътрешния двор, погледнах към прозорците, от които преди ни зяпаха децата, и видях как принцът ни наблюдава безучастно. Чудя се какво ли си е мислил?