Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 210

— Ако, разбира се — каза на висок глас, — ни бъде разрешено да поканим гостите си в нашата собствена трапезария.

Майорът сви рамене и пак ми намигна.

Обядът беше сервиран в огромна, облицована с дърво зала с двукрили прозорци, които гледаха към вътрешния двор. Лакеи в ливреи влизаха и излизаха безшумно, само обувките им проскърцваха; двойка ловджийски кучета се мотаеха под масата и поглъщаха всеки паднал залък, като от време на време се пльосваха шумно на един хълбок и започваха да чешат бълхите си. Поднесоха ни студено месо от дивеч, май еленско, с кнедли, които приличаха на тестисите на гигантски албинос и бяха толкова глетави и лепкави, че като прокараш нож, устните на прореза се затваряха с отвратително примляскване. Появи се и половин дузина народ от семейството на принца. Едра внушителна жена с издут гръден кош и стъклен поглед като на фигура от носа на кораб, която сигурно беше Prinzessin, и нейната вече пораснала дъщеря — бледо копие на майка си, с бяло лице, неприкосновено хладна, с пепеляворуси плитки, навити от двете страни на главата й като слушалки. Две яки, ниско подстригани момчета с големи задници и практически без никакви вратове, които очевидно, макар и неправдоподобно, бяха синовете на младата принцеса. От време на време двамата се смъкваха от столовете си и започваха да се борят като малки мечета, въргаляха се по пода, виковете им се удряха чак в облицования таван и рикошираха обратно със звук, който ти опъваше нервите. Графинята седеше начело на масата, аз — от лявата й страна, принцът — от дясната, докато майор Стърлинг беше прокудена чак в дъното. От лявата ми страна се мъдреше неидентифициран много глух старец, който ми говореше на почти непонятен за мен диалект какви са начините, ако съм го разбрал правилно, да се убие и разфасова дива свиня. Срещу мен седеше брадат млад мъж с нервен тик, облечен в нещо като сиво-кафяво расо, който не пророни нито една дума и който, когато се опитах да го заговоря, ме зяпна ужасено и завъртя очи, сякаш всеки момент ще стане от масата и ще си плюе на петите. Хрумна ми, че е възможно на други планети да съществуват организми, така деликатно префинени, че за тях човешкият живот, дори в най-висшата си форма, да представлява състояние на непрестанна агония, умопомрачение и нищета.

Обядът свърши или, може би трябва да кажа, постепенно угасна и моят глух съсед побърза да се извини с няколко почтително похотливи усмивки и измърморвания, след което се оттегли, мечетата бяха отведени от бавачка с налудничав поглед, след тях закрачи призрачната им майка, която сякаш не излезе през вратата, а просто изчезна, а после и графинята с бастун в едната ръка като гондолиер се отправи към следобедния си сън, докато с другата стискаше лакътя на принца; най-накрая останах насаме с майор Стърлинг и хрътките за лов на глигани, които вече спяха и хъркаха — кучетата, де.