Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 209

— Добре дошъл в замъка Алтберг, майор Маскел — приветства ме той на безупречен английски. Гласът му беше тънък и неочаквано писклив в резултат, както научих по-късно, на рана в гърлото, получена по време на някаква битка от памтивека — представих си го в ризница, с копие и проблясващ шлем; като заговори, устните му се изпъваха назад и големите му жълти зъби се оголваха в нещо като ръмжаща усмивка. — Бих искал да мога да ви посрещна достойно в моя дом, но в тези времена ние всички сме оставени на произвола на обстоятелствата.

Сериозно, тъжно и опознавателно продължи бавно да се здрависва с мен като доктор, който мери температурата и пулса, но в този миг едно друго обстоятелство под формата на майор Стърлинг пристъпи напред и се намеси с отсечения жест на боксов съдия, при което той веднага ме пусна и отстъпи крачка назад, сякаш да избегне евентуално шляпване.

— Майор Маскел е изпратен тук от Бъкингамския дворец — произнесе майорът със скептична усмивка.

— Така е — съгласи се принцът с равен глас.

След това се преместихме в друга стая с нисък таван — сигурно навремето това са били помещения за децата, — за да се запозная с графинята. Тя седеше в кресло с гръб към прозореца — едра, със суха кожа, очарователно грозна, ухаеше на пудра за лице и мръсни дантели. Сякаш излязла направо от приказките на Братя Грим — всеки немски принц заслужава такава майка. Тя ме изгледа внимателно, едновременно с любопитство и презрение. Майор Стърлинг беше напълно игнорирана от нея с величествено високомерие. Попита ме за живота в Уиндзор и Балморъл в момента. Спомена, че разбира се, е била там много пъти преди — вдигна ръка в презрителен жест, сякаш хвърли нещо през рамо, — преди цялата тази глупост. Принцът стоеше в хералдическа поза зад креслото й, но в този миг тя извърна глава, погледна го със смесица от раздразнение и пренебрежение и се изрепчи насреща му, че обядът трябва да бъде сервиран. Обърна се по посока на майор Стърлинг, но не я погледна.