Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 206
Джон Банвил
В „Главата на турчина“ не сервираха вечеря: в Бавария вечерят по обед и си лягат в девет. Тръгнах да обикалям улиците, докато най-накрая открих едно
Сега обаче ме попита много почтително какво правя тук, в Германия.
— Съжалявам — казах му, — но работата е поверителна, секретна и така нататък.
Той кимна и се намръщи, но се направи, че това не го обижда. Прекарахме остатъка от вечерта в разговори за старопечатни книги — тема, по която той се оказа досадно изчерпателен.
Рано на следващата сутрин капитан Смит пристигна в хотела с джипа си и същия дебел шофьор и ме откара до Алтберг — невероятно живописно селце, кацнало на ръба на скалисто възвишение над Дунав, към което гледаше замъкът — високо грозно нещо от деветнайсети век с много кули, без да представлява каквато и да било архитектурна забележителност. Един подвижен мост минаваше над дълбок ров в скалата, а над входа имаше каменна табелка с издълбано върху нея букетче тюдорски рози. В тесния и изкривен на една страна вътрешен двор двойка ловджийски кучета — огромни, сякаш прегладнели животни, наостриха уши и ни изгледаха учудено и агресивно. Смит отново ме остави с вид на човек, който изтръсква от ръцете си нещо мръсно, и когато джипът отпраши обратно по подвижния мост, стори ми се, че долових презрителния му кикот.