Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 206

В „Главата на турчина“ не сервираха вечеря: в Бавария вечерят по обед и си лягат в девет. Тръгнах да обикалям улиците, докато най-накрая открих едно Bierschenke, което беше отворено, останах там, беше ми жал за самия мен, изпих много халби светло пиво, изядох много порции скапани дребни навързани наденички, които приличаха на изсъхнали сбръчкани кучешки лайна. Капитанът на товарния самолет влезе в кръчмата и преди да успеем да избегнем погледите си, те се срещнаха и тъй като бяхме възпитани хора, видяхме се принудени да прекараме вечерта заедно. Оказа се, че много отдавна, още преди войната, е бил учен, специалист по средновековни ръкописи. Беше едър стеснителен мъж с тъжни очи, който не успяваше да прикрие огромното си отегчение. Веднъж през следващите години пак попаднах на него през влажен летен ден на градинско парти у кралицата. Представи ме на съпругата си, лейди Мери, бледа жена с вид на туберкулозно болна, неспокойна като хрътка, с приближени очи, тънък нос и леко налудничав смях. Не знам как стана, но в един момент двамата заговорихме за принц Джордж — много красив, много хомосексуален, който бе загинал в катастрофа с един от самолетите на Кралските военновъздушни сили, — но скоро се сконфузихме, когато и на тримата ни стана ясно, че преди смъртта му както лейди М., така и аз сме били негови любовници.

Сега обаче ме попита много почтително какво правя тук, в Германия.

— Съжалявам — казах му, — но работата е поверителна, секретна и така нататък.

Той кимна и се намръщи, но се направи, че това не го обижда. Прекарахме остатъка от вечерта в разговори за старопечатни книги — тема, по която той се оказа досадно изчерпателен.

Рано на следващата сутрин капитан Смит пристигна в хотела с джипа си и същия дебел шофьор и ме откара до Алтберг — невероятно живописно селце, кацнало на ръба на скалисто възвишение над Дунав, към което гледаше замъкът — високо грозно нещо от деветнайсети век с много кули, без да представлява каквато и да било архитектурна забележителност. Един подвижен мост минаваше над дълбок ров в скалата, а над входа имаше каменна табелка с издълбано върху нея букетче тюдорски рози. В тесния и изкривен на една страна вътрешен двор двойка ловджийски кучета — огромни, сякаш прегладнели животни, наостриха уши и ни изгледаха учудено и агресивно. Смит отново ме остави с вид на човек, който изтръсква от ръцете си нещо мръсно, и когато джипът отпраши обратно по подвижния мост, стори ми се, че долових презрителния му кикот.