Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 204

— Всяко семейство си има своите срамни тайни — продължи, — своите черни овце, неприятности и какво ли още не. Моят брат… — Пак въздишка; да, точно така. Бях сигурен, че в един момент ще се стигне до брата. — Брат ми се държа много глупаво в годините преди войната. Беше ужасно засегнат, нали разбирате, от… абдикацията и всичко това; чувстваше се предаден от семейството и страната си. Предполагам, че е искал да си отмъсти, бедният. Тези срещи с Хитлер — много глупава постъпка, много глупава. И точно Вили, нали разбирате, нашият братовчед Вили, човек, много по-умен от Едуард, е действал като посредник между нацистките лидери, брат ми и… неговата съпруга.

Заекването му ставаше все по-отчетливо.

— И вие мислите — започнах предпазливо, — че вероятно съществуват документи, отразяващи тези срещи, така ли? Писмени сведения? Може би копия?

Той ме погледна нерешително, умолително, почти срамежливо, сведе очи отчаяно и кимна.

— Сигурни сме, че съществуват — каза с тих дрезгав глас като на дете, което, преди да си легне, знае, че ще му загасят лампата, а то се страхува от тъмното. — Имаме ви доверие, господин Маскел, че ще успеете да ги намерите и да ни ги донесете; убедени сме, че вие сте човекът за тази работа; знаем, че ще бъдете дискретен.

На свой ред кимнах, смръщих чело, за да покажа, че съм човек надежден и изпълнен с непоколебима решителност. О, пълно мълчание е думата, Ваше Величество; пълно мълчание.

* * *

Отлетях за Германия с товарен самолет на Кралските военновъздушни сили, едва привързан с колан към импровизирана седалка сред измачкани пощенски чували и касетки бира, които тракаха като зъзнещи зъби. Чудовищни опустошения, опожарени гори, почернели полета и зейнали градове без покриви. На летището извън Нюрнберг бях посрещнат от определено зловещ на вид офицер от армейското разузнаване с рошав мустак и налудничава усмивка. Каза, че името му е капитан Смит, но самият му поглед говореше, че не очаква да му повярвам. Прие думите ми с недоверчива усмивка и скептично потрепване на мустака, решавайки, както предположих, че и аз, ако не заради друго, то по силата на професионалния си навик лъжа относно своята самоличност и цел на пътуването. Не че от мен се искаше да казвам нещо повече от минимума: много скоро с високомерното си и подигравчийско отношение Смит ми даде да разбера, че изобщо не се интересува нито кой съм, нито защо съм тук. Имаше джип, настанихме се и потеглихме с убийствена скорост по разбитите улици на града и после извън него. Късната пролет огряваше безмилостно запуснатите ниви. Шофьорът беше дебел ефрейтор с малки свински уши и заоблени бебешки рамене; късият дебел тил на врата му беше надиплен от тлъсти гънки. Шофьорите винаги са ме привличали; има нещо странно вълнуващо в напрегнатата им неподвижна поза зад волана, толкова строги и някак внушителни, затворени в себе си, сякаш милите път са невидимо стоманено въже, което отпускат след себе си на равни разстояния. Двамата със Смит проявяваха един към друг нещо като ядно и много иронично презрение, заяждаха се жлъчно и полугласно като съпружеска двойка, поела с колата на неделна разходка. Изминахме деветдесетте километра до Регенсбург за малко повече от половин час.