Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 196
Джон Банвил
* * *
Когато военните действия в Европа вече отиваха към шумния си завършек, аз, с чин майор, бях взел участие в някои от най-важните разузнавателни офанзиви на съюзниците по време на войната (на това място си представете превзетата ми, уж скромна усмивка и дрезгаво прокашляне). Въпреки усърдието ми обаче и постигнатите успехи, така и не можах да стигна до върховете в министерската йерархия. Поради това, признавам си, таях в себе си омраза, чувствах се унизен. Ник беше на върха, както и Куеръл, и Лео Ротънстайн, дори на Бой понякога му подаваха ръка и го канеха на Петия етаж да участва в дебатите на олимпийците. (Каква ли комедия са разигравали четиримата там горе!) Недоумявах защо аз съм изключен. Дочуваха се подмятания, че ме смятали за прекалено разпуснат и че твърде много съм си падал по измамите и двойното блъфиране, за да гледат на мен сериозно. Това наистина звучеше странно, особено на фона на Ник с неговите капризи и често престъпната му небрежност по въпроси на сигурността. И ако мен считаха за опасно подозрителен, какво да кажем за Бой? Не, реших аз: истинската причина, поради която бях непрекъснато отлъчван, е сексуалният ми уклон, за него ме наказваха. Ник може и никога да не е споменавал за връзката ми с Дани Пъркинс, нито за немалкото други подобни афери, на които се бях радвал aprѐs Дани, но в края на краищата той беше брат на жена ми и вуйчо на децата ми. Безспорният факт за неговите собствени скандални връзки — например това, че едновременно поддържаше отношения с двете сестри Лайдън до самия край, а някои твърдят и след брака си със Силвия — очевидно изобщо нямаше значение. Не е нужно да казвам, че никога не дадох гласност на тези мои оплаквания. Човек не бива да хленчи. Това е първото правило на стоиците.
Дълбоко в себе си обаче се опасявах, че моето изключване от Петия етаж може да се дължи на нещо далеч по-зловещо от обикновен предразсъдък или отровна дума от страна на Ник. Страхът ми се подхранваше от едно странно и настоятелно ехо, сподавен сонарен звук, който като че бях долавял при ключови моменти по време на службата ми в отдела. Понякога се заковавах намясто като пътник, който нощем спира насред селски път, убеден, че някой го следи, въпреки че щом се заслуша, стъпките, които си е въобразявал, че чува, също спират. Най-странният аспект на тази история беше, че не бях в състояние да определя дали тази дебнеща ме сянка, ако изобщо съществуваше, беше приятелски или вражески настроена. До мен стигаха какви ли не слухове, откъслечна информация, документи, карти, имена, които нямаха нищо общо с работата ми; тези нетърсени от мен подбрани
