Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 195

По това време бях обект на поредната серия разпити от страна на отдела и колкото и да е странно, случката се оказа в моя полза, тъй като Били Мичет и неговите хора държаха не по-малко от мен въпросът да бъде потулен. Смятаха, че след години на разпити аз ще се пречупя и ще си кажа всичко, а последното нещо, което искаха те, беше тази журналистическа паплач да тръгне да души наоколо. Очевидно някой беше говорил с полицията, а по-късно и със съдебния следовател, защото в края на краищата и една дума от случая не излезе в пресата. Изпитах огромно облекчение, защото подобен скандал би се отразил много зле на отношенията ми с Двореца, където продължавах да бъда добре дошъл. Затворих се в апартамента и седмици наред не мръднах оттам, страхувах се да изляза навън. Моята секретарка госпожица Макинтош, бог да я поживи, ми пазаруваше, носеше ми бутилки джин, сам-самичка ги мъкнеше нагоре по тия стъпала въпреки годините и артрита си. Но много скоро си дадох сметка, че трябва да се откажа от апартамента. Всичко в него ми напомняше за Патрик; а как само се разплаках един ден, превит надве над кухненската маса, как взех да блъскам чело в свития си юмрук, когато вдигнах една чаша и върху стените й открих ясни отпечатъци от петте му пръста. Открих и нещо друго. Когато най-накрая събрах кураж да изляза на балкона, забелязах, че резето на френския прозорец е счупено така, сякаш е било насилено отвън. Попитах Скрайн дали не е изпращал драгуните си в моя апартамент да търсят доказателства срещу мен, но той се закле, че не е пращал никакви взломаджии. Повярвах му. Но съмнението остана; дали през онази нощ Патрик не беше попаднал на неканен гост в апартамента, някакъв тих претърсвач, който не беше оставил никакви следи след себе си, ако не се смята, разбира се, смазаното, свито на купчина тяло под луната? Сигурно си въобразявам. Патрик, о, бедният Патрик!