Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 194
Джон Банвил
След един от тези шумни гуляйджийски купони в апартамента взех, че споделих всичко за другия ми таен живот пред Патрик. Той се разсмя. Това не беше отговорът, който очаквах. Каза, че не се е смял така от деня, в който неговият командир във Франция бил застрелян в гърба от немска картечница. Беше наясно, че съм някакъв фактор в сенчестия свят на министерството, но че съм работил за Москва, му се струваше велика смешка. Знаеше, разбира се, че това означава един много потаен живот, и държеше да узнае всички подробности; беше силно превъзбуден и особено страстен в леглото след споделеното. Не биваше да му казвам тези неща, но се увлякох. Дори му споменах имената на Бой, Алистър и Лео Ротънстайн. Много глупаво и нафукано от моя страна, но в същото време какво облекчение беше за мен да си излея душата.
Двамата с Патрик се скарахме в нощта, когато той умря, и това ми причинява и до днес непрестанни, почти непоносими угризения. Разбира се, и преди се бяхме сдърпвали, но това беше нашата първа сериозна кавга, в която се изправихме един срещу друг със свити юмруци, готови за бой, в който нямаше непозволени хватки; първият ни и последен скандал. Не си спомням как започна, сигурно заради нещо дребно. Но още преди да се усетим, вече яростно беснеехме един срещу друг, изпаднали в диво безумство като двама откачили обречени любовници в кулминацията на пошла вулгарна опера. Щеше ми се да знаех предварително съдбата, която очаква бедния Патрик само след няколко часа, защото тогава нямаше да му наговоря куп ужасни, ужасни неща, а и той нямаше да остане буден, потънал в мрачни мисли до ранните часове на деня, нямаше да се напие с моето най-хубаво бренди, нямаше да излезе на балкона, нямаше да залитне и да полети през свистящия мрак към смъртта си четири етажа по-долу в огрения от луната вътрешен двор. Спял съм, когато е паднал. Много ми се иска да мога да спомена за някакъв зловещ сън или как в момента на смъртта му съм се сепнал, обзет от необяснима уплаха, но нищо подобно не се случи. Все още съм спял, докато той е лежал върху камъните със счупен врат, без човек до себе си да го види как умира или да чуе последния му дъх. Беше го намерил портиерът, докато правел сутрешната си обиколка; събуди ме звукът от тежките му обувки нагоре по стълбата.
