Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 184

След това — колко жалко наистина, че винаги трябва да има след това — Дани свари силен чай и седнахме в кухнята пред чашите си; той носеше моето сако, на което ръкавите бяха прекалено дълги за него, а аз се бях свил в сивия халат на Бой, засрамен и абсурдно доволен от себе си, докато навън вече се зазоряваше, а когато прозвуча сирената за отбой, над нас се спусна кънтяща тишина, сякаш огромен полилей се беше разбил с гръм на пода и бе станал на парченца.

— Това беше едно от най-страшните — обади се Дани — въздушни нападения. Едва ли е останало нещо здраво.

Бях шокиран. Няма да е преувеличено, ако кажа, че побеснях. Това бяха първите му думи, след като бяхме станали от канапето, и той ми разправя някакви ненужни баналности. Какво ме интересува, ако ще и цялото ни кралство да е изравнено със земята? Гледах го със сърдито любопитство и нарастващо оскърбление, напразно чаках да спомене нещо за паметната случка. Това е реакция, която след години щях често да наблюдавам у тези, на които им е за пръв път. Гледат те и си мислят: как е възможно да си седи там така безцеремонно и бездушно, така бързо да се върне в ежедневието, след като на мен ми се е случило това невероятно нещо? След като получавам голямо удоволствие от тях, защото са много красиви или женени и тръпнещи (забелязвам, че това, казано в сегашно време, е крайно неподходящо), опитвам се заради тях да се преструвам, че и на мен уж ми се е случило нещо голямо и преобразяващо, след което никой от нас вече няма да е същият. И то е така, защото за тях това е откровение, апокалипсис, гръм от ясно небе, който те поваля в калта на пътя; за мен обаче то е само едно… ами, няма да кажа думата, която и без това съм сигурен, че госпожица В. смята за единствено подходящата, стига да се съгласи, че тя е толкова подходяща и за онова, което тя с нейния водопроводчик, или какъвто там беше, вече съм забравил, правят заедно върху разгънатия диван, след като се върнат от кръчмата в събота вечер.