Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 179

— Виктор, кажи им, че съжалявам.

* * *

Все пак някой ми помогна. Най-ненадейно потокът материали от Блечли, който минаваше през мен, се превърна в пълноводна река, сякаш някой при самия източник беше отворил шлюзовете. Години по-късно, когато един ден съвсем случайно срещнах Алистър на Странд и го попитах дали, след като се бяхме срещнали онази вечер, не беше променил решението си, той отрече. Тогава вече живееше в Америка.

— Сега известен ли си? — попитах го и той кимна сериозно, каза, че май да, но в неговите си специализирани кръгове.

Умълчахме се, загледани в трафика, след което той се примъкна по-близо до мен, някак превъзбуден.

— Не си им казвал за Блечли, нали? — попита. — Имам предвид за машините и всичко останало, нали?

— Боже господи, Психо — отвърнах му, — за какъв ме смяташ! Освен това ти отказа да сътрудничиш, не си ли спомняш?

В крайна сметка именно изтичането на информация от Блечли доведе до моя най-голям триумф, тоест до ролята, която изиграх в голямата танкова битка при Курската дъга през лятото на 1943-та. Няма да ви отегчавам с подробности, госпожице В.; вероятно тези едновремешни битки ви изглеждат толкова далечни, колкото и Пуническите войни. Достатъчно е да кажа, че ставаше дума за нов модел германски танк, с подробностите за който се сдобих чрез Блечли и ги предадох на Олег. Казаха ми и аз няма да го отричам от скромност, че до голяма степен благодарение на моята намеса руските сили са взели надмощие в това толкова важно сражение. За този и други приноси към съветските военни усилия — има и тайни, които съм решил да не издавам — бях удостоен с ордена „Червено знаме“, едно от най-високите съветски отличия. Отначало, разбира се, не повярвах, но когато една вечер на късното лято на масата до прозореца в нашето кафене на Майл Енд Роуд, облени от танцуващите лъчи на бакъреното слънце, Олег извади една нищо и никаква дървена кутийка, огледа се бдително и я отвори, за да ми покаже някак недействителния на външен вид медал — прекалено лъскав и съвсем нов, сякаш фалшива монета, изложена в музея на полицията като доказателство за осуетения опит на прехвален фалшификатор, — с изненада установих, че се разчувствах. Лежеше върху подплата от червено кадифе, взех го за малко и въпреки че имах съвсем бегла представа къде се намира Курск, за миг сякаш видях сцената като от онези стари изподраскани ленти, с които ни заливаше шумната пропаганда на Мосфилм: съветските танкове се носят през бойното поле и от всеки люк се подава по един герой с каска на главата; всичко това на фона на литнали пушеци и едно огромно прозрачно знаме, което се вее на преден план, а невидим хор от могъщи басове реве с все сила химна на победата. После Олег затвори кутийката с благоговение и я пъхна във вътрешния джоб на лъскавия си син костюм; беше немислимо медалът да остане у мен.

— Може би — обади се Олег тихо с хъхрещ, изпълнен с копнеж глас, — може би един ден в Москва… — Каква надежда, Олег, каква надежда.