Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 174

Не липсваха и ситуации на косъм. Веднъж турчинът, който беше прекарал само няколко минути с Кърсти, се появи ненадейно в коридора на влака по долни гащи точно когато Албърт беше подхванал неговия чувал с дърводелското си шило и ножче за бръснене. За щастие, си имаше проблеми с простатата и докато изпразваше мехура си, сигурно издут като футболна топка, още преди да се върне с вид, еднакво измъчен и подозрителен, Албърт беше смогнал да пришие няколкото разшити бода, а пък аз успях да убедя Абдул, че, разбира се, онзи мъж там не бърника в чувала му, а точно обратното — гледа да го опази непокътнат. В някои случаи обаче ни се налагаше да стигаме до крайни мерки. Тогава открих, че имам способност да сплашвам хората. След някои действителни, макар и неголеми поражения от наша страна, установих, че в моя сдържан тон има нещо, което кара хората да размислят, нещо, което го прави убедителен и безотказно ефективен. Изнудването, особено свързаното със секс, вършеше много по-добра работа в онези пуритански времена, отколкото би вършило днес. А ставаше и още по-ефективно, когато Дани, а не Кърсти беше стръвта. Спомням си един нещастен португалец, мъж на средна възраст, с аристократично потекло, казваше се Фонсека, който страшно я оплеска. Зачетох се надълго и нашироко в неговите бумаги, защото познанията ми по този език бяха недостатъчни, когато усетих някаква промяна в атмосферата в купето, а щом Албърт се изкашля, вдигнах глава и видях сеньор Фонсека по халат от най-прекрасна синя коприна, синя като небето в книгата Часослов — стоеше в коридора и ме наблюдаваше. Казах му да влезе. Поканих го да седне. Той отказа. Държеше се любезно, но иначе бледото му лице беше посивяло от гняв. Дани, който малко преди това беше прекарал изнурителни два часа с него, още спеше в купето си. Изпратих Албърт да го повика. Той пристигна, като още се прозяваше и протягаше разголения си корем. Казах на Албърт да изпуши една цигара в коридора, помълчах известно време, загледан в бомбето на обувката си. Открих, че такива паузи винаги объркват и изнервят дори и най-гневните ни… щях да кажа жертви, но май това е единствената подходяща дума. С високомерен тон Фонсека поиска обяснение, но аз го прекъснах. Изредих му законите против прояви на хомосексуализъм. Напомних му, че има съпруга и деца. — Две, нали така? — Знаехме всичко за него. Дани се прозя. — Няма ли да е по-добре — казах, — ако това, което се случи тази вечер, всичко, което се случи тази вечер, бъде забравено? Аз, разбира се, ви гарантирам пълна дискретност. Имате офицерската ми дума.

Навън в тъмното плющеше черен дъжд и шибаше яростно осветените стъкла на препускащия влак. Представях си поля, сгушени ферми, големи дървета, натежали от мрак и олюлявани от въздишките на вятъра; и си помислих как този миг — нощ, буря, осветен, захвърлен нанякъде малък свят, в който бяхме затворени — няма да ме споходи никога вече и ме прониза странна тъга. Въображението няма усещане за неуместност. Фонсека беше втренчил поглед в мен. Изведнъж ми хрумна, че страшно прилича на Шекспир от портрета на Друшаут, с това куполообразно чело, хлътнали страни и наблюдателни хитри очи. Сгънах документите на коляно и ги пъхнах обратно в куриерския чувал.