Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 173

Двамата с Дани непрекъснато се караха, съскаха си шепнешком един на друг и ако не бях аз, сигурно щяха да се хванат гуша за гуша. Не моят военен чин ги спираше, така си мисля, а онази сдържаност, онова вежливо нежелание да си показват рогата в присъствието на своя началник, което винаги е представлявало една от привлекателните черти на хората от тяхната черга. Дани стоеше на вратата на купето, като нервно пристъпваше от крак на крак и си подсвиркваше по неговия си начин — беззвучно и напрегнато, докато Албърт, настанил се на поклащащата се седалка срещу мен, като някакъв сприхав елф, облечен в дрехи със защитен цвят и с куриерския чувал от полското правителство в изгнание в скута си, разпаряше шевовете, които току-що беше успял да направи с голяма мъка, готов да започне цялата работа отначало. Междувременно в съседното купе куриерът Ярослав, изпаднал почти в кома от изпитата водка и от най-добрия балтийски хайвер, с които Дани го беше тъпкал цяла вечер, се въртеше неспокойно в своя кушет, сънуваше дуели и кавалерийски атаки или каквото там сънува дребното полско дворянство.

Винаги се запасявахме със силни питиета и изобилие от храни. Една млада жена, казваше се Кърсти, също пътуваше с нас — фино дребно момиче с буйна червена коса, порцеланова кожа и съвършено коригиран единбургски акцент. Не си спомням откъде я бяхме изнамерили. Бой й викаше Венера Мухоловката. По своя си начин и тя като Албърт беше отдадена на професията си. Цъфваше в коридора след тежка нощ, през която беше забавлявала сто и двайсет килограмов естонски куриер, а изглеждаше така, сякаш идва от приятно прекаран час на сладки клюки с приятелка в чайна на Принс Стрийт. Когато се случваше никой да не иска услугите й, седеше с мен, отпиваше от плоското ми шише уиски („Какво ли ще каже тате, ако разбере, че съм пила ирландско!“) и ми разказваше как възнамерява да си отвори магазин за галантерийни стоки, когато войната свърши, стига дотогава да събере пари за разрешително. Тя беше неофициален придатък към нашия екип — иначе това би скандализирало Били Мичет, — затова аз й плащах, при това доста щедро, от това, което отчитах като оперативни разходи. Трябваше обаче да я крия и от Албърт, защото и той си падаше доста пуритан. Не знам какво си мислеше, че става през онези нощи, когато нямаше кандидати за Кърсти и тогава двамата с Дани се затваряха в съседното купе и никакви не се появяваха, преди да се зазори над Южните възвишения.