Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 170

— Ако продължаваш така — кимна към крака й, — ще си помисля, че музиката ти харесва.

— Наистина ми харесва!

Той се усмихна.

— Чувала ли си онзи виц? Какво става, когато пуснеш кънтри наопаки?

Тя отпи от бирата.

— Не съм го чувала.

— Съпругата, кучето и пикапът ти се връщат.

— Забавно — подсмихна се тя.

— Не се засмя.

— Не е чак толкова забавно.

Той се засмя.

— Разбирате ли се с Марша?

София прибра кичур коса зад ухото си.

— Отначало се чувствахме малко неловко, но сега всичко е почти постарому.

— Още ли излиза с Брайън?

— Не. Разбра, че й изневерява.

— Кога?

— Преди около две седмици.

— Разстрои ли се?

— Не особено. И тя излиза с друго момче. Първокурсник е и връзката им едва ли ще продължи дълго.

Люк чоплеше разсеяно етикета на бирената бутилка.

— Интересно момиче е Марша…

— Има добро сърце.

— И не й се сърдиш вече?

— Не.

— Просто така?

— Допусна грешка. Не го направи нарочно, за да ме нарани. Извини се милион пъти. И ми помогна, когато имах нужда от нея. Затова не й се сърдя вече.

— Мислиш ли, че ще поддържате връзка? След като се дипломирате?

— Разбира се. Тя ми е най-добрата приятелка. И ти трябва да я харесваш.

— Защо? — повдигна вежди той.

— Защото ако не беше тя, нямаше да те срещна.

* * *

След няколко дни Люк и майка му отидоха в банката да предложат нов план за погасяване на кредита, който да им позволи да запазят ранчото. Майка му представи бизнес план, включващ продажба на част от ранчото, включително горичката с коледни елхи, нивата с тиквите и едно пасище, стига да се намери купувач. Предвиждаше да намалят стадото с една трета, но според изчисленията й щяха да успяват да плащат по-малките вноски по заема.

Три дни по-късно банката отхвърли предложението.

* * *

Една петъчна вечер в края на март София дойде в ранчото видимо разтревожена. Очите й бяха зачервени и подпухнали, главата й — наведена. Люк я прегърна на верандата.

— Какво има?

Тя подсмръкна и отговори с треперещ глас:

— Вече не можех да чакам. Обадих се в Денвърския художествен и ги попитах дали ще преразгледат кандидатурата ми за работа. Отговориха ми, че мястото вече е заето. Същото чух от Нюйоркския музей за модерно изкуство.

— Съжалявам. — Залюля я в прегръдката си той. — Знам колко надежди възлагаше…

Тя се отдръпна и го погледна отчаяно.

— Какво ще правя? Не искам да се връщам при родителите си. Не искам пак да работя в закусвалнята.

Той понечи да й отговори, че може да остане при него колкото желае, но внезапно си спомни, че това също е невъзможно.

* * *

В началото на април Люк видя как майка му развежда из ранчото трима мъже. Позна единия — фермер от околностите на Дърам. Бяха разговаряли само един-два пъти на търговете за добитък и той нямаше представа що за човек е, но дори отдалеч бе очевидно, че майка му не го харесва. Дали изпитваше лична неприязън към него, или защото наближаваше часът за раздяла с ранчото? Предположи, че другите двама са роднини или делови партньори.

На вечеря майка му не обели нито дума за това. А той не попита.

* * *

Въпреки че участва само в три от седемте предварителни състезания, Люк бе спечелил достатъчно точки да се класира на пето място в ранглистата за сезона, което му даваше право да се включи в Големия турнир. През следващата седмица в Чикаго имаше състезание с награден фонд, с който биха могли да поддържат ранчото до края на годината, стига ездата да му спореше както в началото на сезона.