Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 169

* * *

Със замъглени от сълзите очи София видя как по лицето на Айра се изписва неземно спокойствие. Тя прибра бавно писмото в плика и внимателно го остави в ръката му. Лекарят вече стоеше пред вратата и София разбра, че е време да си вървят. Стана, Люк върна стола до стената и хвана ръката й. Айра отпусна глава върху възглавницата, отвори уста и задиша тежко и на пресекулки. София погледна лекаря, който бързаше към леглото му. Погледна за последно крехката фигура на стареца, и двамата с Люк излязоха в коридора, и най-сетне поеха към дома.

31.

Люк

Февруари отмина. До дипломирането на София оставаха няколко месеца. Раздялата на Люк и майка му с ранчото също наближаваше. Спечеленото от първите три състезания отсрочи с месец-два неизбежното, но в края на февруари майка му се обърна дискретно към съседите им, проучвайки дали искат да купят ранчото.

София започна да се тревожи за бъдещето си. От Денвърския художествен музей и от Нюйоркския музей за модерно изкуство нямаше никаква вест и тя се питаше дали ще се наложи да работи в закусвалнята на родителите си и да живее в детската си стая. Люк също не спеше нощем. Притесняваше се за бъдещето на майка си и се питаше как ще я издържа, докато си намери подходяща работа. И двамата обаче предпочитаха да не обсъждат бъдещето. Съсредоточаваха се в настоящето и търсеха утеха в сигурността, която им вдъхваха чувствата им един към друг. През март София идваше в ранчото в петък следобед и оставаше до неделя. Често се случваше да дойде още в сряда. Ако не валеше, по цели дни яздеха конете. София помагаше на Люк в работата, но понякога правеше компания и на майка му. Той винаги си бе представял живота така… но краят на този живот наближаваше и нищо не можеше да се направи.

* * *

Една вечер в средата на март, когато във въздуха се усещаше пролетта, Люк заведе София в клуб, където свиреше известен кънтри оркестър. Наблюдаваше я как държи бирата си, седнала срещу него до изподрасканата дървена маса, и потропва ритмично с крак.