Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 171

Люк обаче спази обещанието, дадено на Линда и на София. Не свали платнището от механичния бик в плевнята и на негово място в Големия турнир участва друг ездач, несъмнено копнеещ да жъне победи.

* * *

— Съжаляваш ли, че не участва в състезанието? — попита го София.

Бяха решили да отидат до крайбрежието. Подухваше прохладен океански вятър, но не беше студено, а плажът под синьото безоблачно небе гъмжеше от хора, които се разхождаха или пускаха хвърчила. Неколцина безстрашни сърфисти бяха яхнали гребените на дългите вълни.

— Не — отвърна той без колебание.

— Сигурна съм, че щеше да се представиш добре.

— Вероятно.

— Щеше ли да победиш?

Люк се замисли, вперил очи в ято делфини, плъзгащи се по повърхността на водата.

— Може би. Но по-скоро не. В турнира участват много талантливи ездачи.

Тя спря и го погледна.

— Хрумна ми нещо.

— Какво?

— Спомена, че на финалите в Южна Каролина си изтеглил Биг Агли Критър.

Той кимна.

— Но не ми разказа какво се е случило после.

— Да — отвърна той, без да отделя очи от делфините. — Не ти разказах…

* * *

След седмица тримата, които оглеждаха ранчото, се върнаха. Половин час разговаряха с майка му в кухнята. Люк предположи, че й отправят предложение, но не се осмели да отиде да разбере. Почака да си тръгнат и едва тогава влезе в кухнята. Майка му седеше до масата.

Погледна го мълчаливо и поклати глава.

* * *

— Какво ще правиш в петък? — попита го София. — Не утре, а следващата седмица?

Беше четвъртък вечер. До дипломирането й оставаше само един месец и това бе първият — а вероятно и последният — път, когато Люк се озоваваше в клуб, заобиколен от кикотещи се студентки. Марша също беше тук. Поздрави Люк, но повече се интересуваше от тъмнокосото момче, което я придружаваше. Люк и София буквално крещяха, за да надвикат безпощадните тонколони в заведението.

— Не знам. Ще работя, предполагам — каза той. — Защо?

— Защото деканът на факултета, който ми е и съветник, ми връчи покана за търг. Ще разпродават картини и искам да отида.

Люк се приведе над масата.

— Картини ли каза?

— Говори се, че е невероятно събитие. Ще се проведе в конферентната зала на общината в Грийнсбъро. Организират го от „Сотбис“. Някакъв човек от Северна Каролина събрал първокласна колекция. Ще присъстват ценители на модерното изкуство от цял свят. Някои картини стрували цяло състояние.

— И ти искаш да отидеш?

— Ехо! Става дума за изкуство! Кога за последно тук се е провеждал търг с такива мащаби? Никога.

— Колко ще продължи?

— Нямам представа. Никога не съм била на търг, но знай, че ще отида. И е добре ти също да дойдеш. Иначе ще седя до съветника си, а той води друг професор от факултета, което означава, че през цялото време двамата ще си говорят. Тогава ще се ядосам и през уикенда ще остана в пансиона да се успокоя.