Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 166

Отначало София не беше сигурна, че Айра го чува, но той отвори уста и Люк пак поднесе капачката до устните му. Старецът преглътна няколко капки и прошепна нещо неразбираемо. После дрезгаво и задъхано изрече:

— Ис… мо… за… Ру…

София и Люк се спогледаха и поклатиха глави. Люк се приведе отново към него.

— Не разбирам. Искаш ли да се обадя на някого, Айра? Имаш ли съпруга? Деца?

— Ис… мо…

— Искаш какво?

— Не… исмо… в… кола… Ру…

Люк се обърна нерешително към София. Тя пак заклати глава, запълвайки автоматично празнините с буквите от азбуката. К, л, м, н, п… Писмо?

— Мисля, че говори за писмо.

Наведе се към Айра и усети немощното му дихание.

— Да — отрони той и очите му пак се затвориха.

Дъхът му излизаше през гърлото, все едно някой разклаща камъчета в буркан. София огледа вътрешността на колата и разпилените предмети под огънатото навътре табло. Заобиколи колата, подпирайки се на предния капак.

— Какво правиш? — попита я Люк.

— Искам да намеря писмото му…

Другата страна на колата бе пострадала по-малко и вратата се отвори сравнително лесно. На пода имаше термос и два смачкани сандвича. Малък найлонов плик със сушени сливи. Бутилка вода… и в ъгъла — пощенски плик. Тя се протегна, но краката й се плъзнаха и без малко да изгуби равновесие. Пресегна се още по-напред и улови крайчеца на писмото. Вдигна го и го показа на Люк.

— Писмо до съпругата му — обясни му, затвори вратата и се върна до него. — Това казваше.

— Когато говореше за Ру?

— Не за Ру — поправи го и му показа надписа върху плика, преди да го пъхне в джоба си. — Рут.

* * *

Полицай от пътния патрул пристигна пръв. Спусна се по склона и с Люк прецениха, че е рисковано да местят Айра. Екипът за спешни случаи и линейката обаче се забавиха и дори когато най-после дойдоха, стана ясно, че няма безопасен начин да го извадят от колата и да го изкачат с носилка по стръмнината. Щяха да са им необходими три пъти повече хора и даже тогава пак нямаше да е лесно.

Накрая извикаха влекач и спасителната операция се забави още повече. Камионът пристигна, паркира на най-подходящото място, спуснаха метално въже с кука и го закачиха за задната броня на колата. Хората от екипа за спешни случаи овързаха Айра с предпазните колани, за да намалят друсането. После влекачът издърпа бавно колата на шосето.

Докато Люк отговаряше на въпросите на полицая, София остана до стареца. Парамедиците го качиха на носилка, сложиха му кислородна маска и линейката потегли.

След няколко минути Люк и София останаха сами. Той я прегърна и тя се сгуши в обятията му да почерпи сили от него. Внезапно обаче си спомни, че писмото е останало в джоба й.

* * *

Два часа по-късно седяха в претъпканата чакалня на отделението за спешна помощ в местната болница. Люк я държеше за едната ръка, а в другата тя стискаше писмото и току поглеждаше буквите, изписани с трепереща ръка, и се питаше защо съобщи името си на медицинската сестра и помоли да я уведомят за състоянието на Айра, вместо да й даде писмото и да продължат към Уинстън-Сейлъм.