Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 161
Никълъс Спаркс
— София? Слава богу, че се обади!
Тя си пое рязко дъх.
— Какво има?
Музиката стихна. Марша несъмнено търсеше по-тихо място. Захлопна се врата и гласът й прозвуча по-тихо, но паникьосано:
— Веднага се връщай в пансиона.
— Защо?
— Люк е тук. Паркирал е на улицата отпред. Чака от двайсет минути. Идвай бързо.
София преглътна.
— Ние скъсахме, Марша. Не искам да го виждам.
— О… — ахна объркано тя. — Това е ужасно! Знам колко го харесваше…
— Това ли беше? — прекъсна я София. — Трябва да…
— Не, чакай! — извика съквартирантката й. — Знам, че си ми сърдита, и знам, че го заслужавам, но не се обадих за това. Брайън разбра, че Люк е тук. Мери-Кейт му каза преди малко. Той пие от часове и не е на себе си. Събира момчетата да си разчистят сметките. Опитах се да го разубедя, но знаеш какъв е. А и Люк няма представа какво го чака. Дори да сте скъсали, едва ли искаш да пострада…
София вече бързаше към пансиона и почти не чуваше гласа на Марша, заглушен от ледения вятър.
* * *
Тя избираше най-преките пътища към пансиона и докато прекосяваше безлюдния кампус, се обади няколко пъти на Люк, но телефонът му беше изключен. Изпрати му и кратко съобщение, но не получи отговор.
Пансионът не беше далеч, но студеният февруарски вятър вилнееше и вледеняваше ушите и страните й, а краката й се плъзгаха по пресния сняг. Обувките й подгизнаха от кишата. Снегът продължаваше да се сипе като пелена, заледяваща опасно шосетата.
Тя затича и пак набра номера на Люк. Никакъв отговор. Излезе от кампуса и се спусна по улицата. Зад ярко осветените прозорци на пансионите се мяркаха студенти. По тротоарите неколцина крачеха бързо, устремени от едно парти към друго върху крилете на обичайната съботна забрава и разточителство. Пансионът й се намираше в далечния край на улицата. Присвивайки очи, тя различи очертанията на пикапа на Люк.
В същия момент забеляза група момчета да излизат от съседната сграда. Петима или шестима, предвождани от висок младеж. Брайън. Последва ги друга фигура и макар лампите да я осветиха за кратко, докато притичваше по верандата и по стъпалата, София веднага разпозна съквартирантката си. Викът на Марша достигна до нея слабо, заглушен от зимния вятър. Молеше Брайън да спре.
София хукна напред. Раницата я удряше по гърба, а краката й продължаваха да се пързалят. Приближаваше, само четири блока я деляха от Люк, но напредваше бавно. Брайън и приятелите му вече бяха наобиколили пикапа. Не виждаше дали Люк е вътре. Марша извика отново, този път ядосано:
— Не ставай глупак, Брайън! Престани!
Още три блока. Видя как Брайън и един от приятелите му отвориха вратата на пикапа и след кратка борба издърпаха Люк навън.
— Оставете го! — изкрещя София.
— Спри, Брайън! — додаде Марша.
Брайън — най-вероятно пиян — не им обърна внимание. Люк залитна и се озова право в ръцете на Джейсън и Рик — същите двама, с които Брайън бе дошъл на родеото в Маклийнсвил. Четирима други го обкръжиха.
Паникьосана, София се втурна по средата на улицата точно когато Брайън заби юмрук в лицето на Люк и главата му се отметна назад. Тя си спомни записа в интернет и сърцето й се вледени.