Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 141

* * *

Чувстваше се вцепенена.

Люк й звъня два пъти, но тя не отговори. Седеше сама в стаята. Знаеше, че Марша е с Брайън, но въпреки това тя й липсваше. Откакто се бяха скарали, приятелката й оставаше всяка нощ при Брайън. Навярно не толкова от сляпо увлечение по него, колкото от срам да я погледне в очите.

Още й се сърдеше — постъпката й беше противна и София не можеше да се престори, че й е все едно. Марша бе нарушила основното правило: „Не излизай с бившето гадже на най-добрата си приятелка“. Навярно трябваше да каже на Марша, че приятелството им е приключило, но не успя да произнесе думите, защото дълбоко в сърцето си знаеше, че не го е направила нарочно. Тя не бе скроила подмолен план да я наскърби. Просто не бе замесена от такова тесто, а и София знаеше от личен опит колко обаятелен е Брайън, когато реши. Подозираше, че точно това е направил. Защото той бе замесен от такова тесто. Не се съмняваше, че е завъртял главата на Марша, за да си отмъсти. Да я нарани за последно, скарвайки я с най-добрата й приятелка.

А накрая щеше да нарани и Марша. Тя щеше да научи по трудния начин що за човек е Брайън. После щеше да се чувства още по-зле от сега. Заслужаваше си го донякъде, но…

Но сега на София й се искаше да поговори с Марша. Нуждаеше се от нея. Да сподели какво е разбрала за Люк. И просто да поговорят. Както другите момичета в дневната и по коридорите. Чуваше гласовете им през вратата.

Не искаше обаче да се мярка пред очите им, защото макар да мълчаха, израженията им бяха по-красноречиви от думите. Напоследък, влезеше ли в пансиона, стаите и коридорите притихваха и тя четеше мислите на момичетата: „Как ли се чувства? Вече не се вижда дори с Марша. Съчувствам й. Не мога дори да се поставя на нейното място“.

В момента нямаше сили да се изправи срещу това и въпреки всичко искаше Марша да е тук. Защото бе сигурна, че никога не се е чувствала толкова самотна.

* * *

Часовете отминаваха. Небето бавно се покри с облаци, озарени от луната. София лежеше и си спомняше как с Люк съзерцаваха звездите нощем. Спомняше си как яздят и как се любят, как вечерят с майка му. Спомняше си до най-дребната подробност как седяха на сгъваемите столове в каросерията на пикапа през онази вечер, когато се запознаха.

Защо поемаше риска да умре? Колкото и да се опитваше, не го разбираше. Знаеше, че главната причина е чувството му за вина, но струваше ли си? Не. И тя, и майка му мислеха така. Но той явно бе решил да се жертва. Не проумяваше защо и затова не събра сили да отговори, когато той позвъни за трети път.

Беше късно и пансионът бавно утихваше. Беше изтощена, но знаеше, че няма да успее да заспи. Мъчейки се да осмисли саморазрушителния порив на Люк, започна да се пита какво точно се е случило в нощта на първата му среща с Биг Агли Критър. Той й спомена за пластината в главата, но тя подозираше, че положението е било още по-лошо. Стана от леглото и седна пред лаптопа върху бюрото. Обзета от мрачни предчувствия и желание най-сетне да разбере всичко, тя написа името на Люк в търсачката.