Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 142

Не се изненада, че резултатите не са малко, включително кратка биография в „Уикипедия“. Все пак той бе сред най-известните ездачи на бикове в света. Не я интересуваше обаче биографията му. Добави „Биг Агли Критър“ след името му и на екрана веднага се появи линк към видео в „ЮТюб“. Тя натисна бутона, преди да се разколебае. Видеото продължаваше едва две минути, но тя видя със свито сърце, че са го гледали над половин милион души. Подвоуми се дали наистина иска да го види, но накрая пусна записа. Веднага разпозна Люк, възседнал бика пред ограждението на арената. Камерата го снимаше някъде отгоре, вероятно за телевизионните зрители. Залата бе препълнена, а край арената висяха знамена. За разлика от арената в Маклийнсвил, тази беше закрита и вероятно я използваха за всякакви цели — от баскетболни мачове до концерти. Люк носеше шапка, джинси и червена риза с дълги ръкави под предпазната жилетка с изписан състезателен номер 16.

Той намести ремъка, докато други каубои удържаха бика, стиснали изопнатите въжета под корема му. Люк сви ръка в юмрук и се намести върху бика. Коментаторите се опитваха да надвикат гълчавата.

„Люк Колинс финишира трети в Големия турнир на професионалните ездачи на бикове и се смята за един от най-добрите ездачи в света, но никога не е яздил този бик.“

„Малцина са го яздили, Клинт. Биг Агли Критър е излизал на арената само два пъти. Миналата година го избраха за Бик на годината. Силно, зло животно. Ако Люк се задържи на гърба му, със сигурност ще получи над деветдесет точки.“

„Подготвя се…“

Люк сякаш застина, но само за миг. Вратата се отвори рязко и публиката нададе рев.

Бикът се спусна напред, разтърси глава и задните му крака подскочиха във въздуха. Извъртя се наляво и после буквално полетя във въздуха, отлепил и четирите си крака от земята. В следния миг внезапно се завъртя в обратната посока. Бяха минали четири секунди. Зрителите крещяха неистово.

„Ще успее!“ — извика един от коментаторите.

В същия момент София видя как Люк полита напред, а бикът отмята глава назад.

Ударът беше ужасен. Главата на Люк се отметна назад като гумена топка.

„Леле боже!“

Тялото на младия мъж се отпусна и той се свлече от бика. Ръката му остана заплетена в ремъка.

Бикът продължи да рита и да се върти като побеснял, яростно и безмилостно. Люк подскачаше насам-натам като парцалена кукла, а краката му чертаеха бразди по арената.

Няколко каубои се втурнаха към бика да освободят Люк, но животното спря да се върти, наведе рога и се спусна срещу натрапниците, отхвърляйки единия настрана като перце. Друг каубой се опита да освободи китката на Люк от ремъка, но не успя. Трети подскочи и се задържа достатъчно, тичайки до бика, та да разкопчае ремъка. Люк се свлече в пръстта, проснат по корем, безжизнен, а каубоят побягна.

„Ранен е! Трябва да го изнесат от арената!“

Бикът продължи да беснее. Сякаш осъзнал, че се е отървал от ездача, но разярен, че Люк се е осмелил да го възседне, той се насочи към него, без да поглежда каубоите, които се опитваха да му отвлекат вниманието. Засили се и заби рога в тялото на Люк с убийствена злост. Двама каубои го заудряха с юмруци, но той продължи да мушка жертвата си с масивните си рога. После размаха копита и започна да го тъпче. Да се върти и да го тъпче.