Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 143

Занемяла от ужас, София чу как коментаторът изкрещя: „Махнете го от него!“.

Полуделият бик налагаше с копита Люк, смазвайки го с тежестта си. Копитата се вдигаха и спускаха — върху гърба, краката, главата му.

Главата…

Петима заобиколиха животното, мъчейки се да го спрат, но Биг Агли Критър беше неумолим.

Блъскаше, риташе и мушкаше като обладан от сатанински сили.

„Трябва да го спрат!“ — изкрещя пак коментаторът.

Най-сетне… най-сетне животното се отдръпна от Люк и се втурна към другия край на арената, разтърсвайки глава.

Камерата се насочи към Люк, към окървавеното му и неузнаваемо лице.

Неколцина се спуснаха да го отнесат от арената.

София закри лице, хлипайки ужасено.

25.

Люк

В сряда главоболието на Люк понамаля, но той се страхуваше, че няма да успее да се състезава в Мейкън, Джорджия. Следващото състезание беше във Флорънс, Южна Каролина. Питаше се дали дотогава ще се е възстановил. После турнирът се прехвърляше в Тексас и в никакъв случай не биваше да започва този етап от сезона със сериозна травма.

Безпокоеше се и за разходите. От началото на февруари се налагаше да пътува със самолет за състезанията. Това означаваше повече нощи в мотели, повече хранения в ресторанти, наемане на коли. В миналото, когато преследваше мечтата си, приемаше разноските като част от бизнеса. След шест месеца обаче вноските в банката щяха да се увеличат двойно и той търсеше в интернет най-евтините билети, повечето от които трябваше да се резервират няколко седмици предварително. Пресметна, че спечеленото от първото състезание ще покрие пътните му разходи за следващите осем турнира. Тоест, нямаше да задели нищо за предстоящите плащания на банката. Вече не побеждаваше, за да сбъдне мечтата си. Сега беше длъжен да побеждава.

Щом тази мисъл изплува в съзнанието му обаче, чу гласът на София да му възразява, че не го прави нито за ранчото, нито за майка си, а за да не го измъчва съвестта.

Наистина ли постъпваше егоистично? Ако не беше София, никога не би му хрумнало такова нещо. Не, не го правеше за себе си. Той щеше да се справи. Мислеше за майка си, за наследството й, за оцеляването й на възраст, когато не й остават много възможности. Не искаше да язди. Но майка му бе рискувала всичко, за да му помогне, и той й беше длъжник. Струваше му се непоносимо тя да изгуби всичко заради него.

Защото ще се почувства виновен. И значи наистина става дума за него. Или не?

В неделя вечерта се обажда три пъти на София. В понеделник — още три пъти. Два пъти във вторник. Пишеше й по едно съобщение всеки ден, но не получаваше отговор. Спомни си колко разстроена беше, че Брайън не я оставя на мира, и в сряда не й написа съобщение и не се обади. В четвъртък обаче мълчанието му се стори непоносимо. Качи се в пикапа и пое към „Уейк Форест“.