Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 139

Никълъс Спаркс

— Добре съм — отвърна. — Пътувах дълго, а сутринта се залових да поправям оградата.

— Сигурен ли си? — попита София. Откакто бе пристигнала в ранчото, го наблюдаваше като грижовна квачка. — Струва ми се, че си пипнал някакъв вирус.

— Просто съм изморен. Тежки дни бяха…

— Знам. Но спечели!

— Да. Спечелих.

— Това е добре. За ранчото, имам предвид — сбърчи чело тя.

— Да — повтори замаяно той. — Добре е за ранчото.

24.

София

Люк пак беше отнесен. Не като миналия уикенд, но нещо определено не беше наред. Изтощението не обясняваше състоянието му. Изглеждаше блед, с почти побеляла кожа, и макар да отричаше, личеше, че има по-силни болки от обикновено. При всяко по-бързо движение разкривяваше лице или си поемаше рязко дъх.

Вечерята с майка му премина сковано. Линда й се зарадва, но Люк се застоя дълго навън до грила, сякаш ги отбягваше. На масата разговорът заобикаляше всички проблемни теми. Люк не споменаваше болката, майка му не го попита за родеото, а София скри колко ужасна бе седмицата в пансиона заради Марша и Брайън. Наистина ужасна — една от най-тежките й седмици в колежа.

Още щом влязоха в къщата на Люк, той тръгна към спалнята. Чу го как изважда едно хапче от шишето, после второ. Последва го в кухнята, където го видя да поглъща шепа хапчета с чаша вода.

Уплаши се, забелязала как се подпира на плота с приведена глава.

— Много ли е зле? — попита го тихо и го прегърна през кръста. — Главоболието, имам предвид.

Той вдиша дълбоко няколко пъти, преди да отговори:

— Добре съм.

— Очевидно не си. Колко изпи?

— Четири — призна той.

— Но нали взе и преди вечеря?

— Не подействаха.

— Трябва да отидеш на лекар.

— Няма смисъл — възрази той с глух глас. — Знам какво ми е.

— Какво?

— Мозъчно сътресение.

Тя примигна.

— Как така? Удари си главата, когато скачаше от бика?

— Не. Приземих се лошо на тренировката преди две седмици.

— Преди две седмици?

— Да — призна. — И поднових тренировките прекалено рано.

— Главата те боли от две седмици?

София се постара да не издава паниката си.

— Не толкова. Ездата вчера влоши положението.

— Защо изобщо язди, след като смяташ, че имаш мозъчно сътресение?

— Длъжен бях. — Той не я поглеждаше.

— Нищо подобно. Постъпил си глупаво. Хайде! Ще те заведа в спешното отделение.

— Не — поклати глава той.

— Защо? Аз ще карам. Трябва да те прегледа лекар.

— И преди съм имал такива главоболия. Знам какво ще ми каже лекарят — да почивам, а е невъзможно.

— Да не би да смяташ да яздиш и следващия уикенд?

— Налага се.

София не повярва на ушите си.

— Затова ли е ядосана майка ти? Защото се държиш като идиот?

Той не отговори веднага. Въздъхна и обясни:

— Тя не знае.

— Не си й казал? Защо?

— Защото не искам да разбира. Ще се разтревожи.

София поклати глава.

— Защо продължаваш да яздиш, след като знаеш, че състоянието ти ще се влоши? Опасно е.

— Вече ми е все едно.

— Какво искаш да кажеш?

Люк се изправи бавно и се обърна към нея с примирено, извинително изражение.