Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 62

Джо се чувства като глупак, когато слага крак на камъка.

— А сега си сложи ръката… тук. — Тя полага дланта му право в средата на гърдите. Били Френд ги гледа развеселен. — Усещаш ли нещо?

— Не.

— Е, тук е в Грифин от много време, а и не си местенЕто. — Тес заменя стъпалото на госта си със своето. — Така е по-добре. А сега ми дай ръката си за момент.

Джо й протяга длан и тя я залепва на гърдите си с дланта надолуНавежда се плътно към него. Кожата й е топла, долавя се само лека следа от запотяване.

— Ето — казва Тес. — Сега усещаш ли?

— Да, така мисля…

— Понякога отнема известно време да се намери правилното място. Може би е малко по-наляво. Или по-надолу… — Тя леко подръпва китката му и изпъчва малко рамене.

— Не, усетих го. — Той кима. — Определено е сърцебиене… — и кима отново.

Леко развълнувана, Тес възкликва:

— О! Добре…

Паузата се проточва.

— Да… — с опакото на ръката си Джо усеща извивката на гърдата й. Няма си ни най-малка представа дали е нарочна постановка. Прекрасно е. Опитва се да бъде любезен и да не обърне внимание.

И внезапно камъкът се връща на перваза, а Тес отива усърдно да сервира на някой друг.

Били Френд заравя лицето си в ръце.

* * *

Колата е шумна стара бричка — най-доброто от твърде оскъдния избор. Джо колебливо приема, че е по-млада от него самия, но не е готов да заложи пари на подобно твърдение. От лявата му страна Били Френд е разгърнал картата на Тес. Надраскана е с недоволство с тънкописец, пътят следва извивката на железопътната линия и от долната страна има сърдита целувка, сякаш да подскаже какво е могло да се случи.

— Това, което стори на горкото момиче, сигурно е незаконно — цупи се Били Френд.

Нищо не съм й сторил.

— Точно това беше очевадно ясно за всички ни. Прелестната Тес сигурно и досега ридае в някое ъгълче в кухнята и скърби за разбитото си сърце. Да не споменавам и другите й разплакани органи.

— Добре де, нищо не разбрах.

— Да, и аз смятам, че не разбра нищо.

— Не може всички да сме като теб, Били.

— Можем всички да сме себе си обаче, Джоузеф, и когато една жена ти слага ръката в деколтето си, трябва да си напълно чоглав, по дяволите, да не познаеш, че не се занимава само с обсъждане на местните легенди, нали? Всички дъски ли са на мястото в главата ти, Джоузеф, а?

— Естествено.

— Съмнявам се, да ти кажа.

— Аз просто…

— Прекаляваш с джентълменството, Джо. Всичко си остава вътре в теб и никога не вижда бял свят. Закопчал си копчетата догоре.

— Нищо подобно!

— Добре тогава — какво действие би трябвало да предприеме младата Тес, за да го сметнеш за недвусмислена покана?

— Я си гледай картата.

— Просто казвам.

— Извлечи си извод от следните три думи: си, гледай, карта.

Били го прави.