Читать «Машина за ангели» онлайн

Бележка на преводача

Един АНГЕЛ, освен всичко друго, е знакова златна английска монета с архангел Михаил на нея, която е имала специални функции: давала се е като знак, че болникът е бил докоснат от английския крал, а както всички знаем, кралят е въплъщение на божията сила и докосването му лекува всякакви болести, от скрофулоза до проказа…

Оттам „ангели“ са се наричали притежателите на тази благословена монета — онези, които са били смъртници, но са били чудотворно излекувани и са се възнесли блажени още приживе.

I

Чорапите на бащите;

бозайникът побеждава;

посещение при стара дама

В седем и петнадесет сутринта в спалнята си — малко по-студена от вакуума на космоса — Джошуа Джоузеф Спорк носи въздлъжък кожен шлифер и чифт от бащините си чорапи за голф. Папа Спорк не беше роден играч на голф. Като изключим всички други разлики, истинските любители на играта не се сдобиват с чорапите си посредством кражба на пял камион с товар, предназначен за дружеството в Сейнт Андрюс. Така не се прави. Голфът е религия на търпението. Чорапите се появяват в живота и го напускат, а мъдрият играч на голф изчаква да забележи желания от него чифт и го купува без суетене. Идеята да се тикне картечен пистолет „Томпсън“ в лицето на едрия шофьор шотландец и да му се каже да слиза от кабината, че инак ще я декорира… ами, така де. Човек с подобно поведение никога няма да си свали хендикапа под двуцифрено число.

Хубавото в случая е, че Джо не смята тези чорапи за собственост на Папа Спорк. Те са просто един от двата хиляди чифта, наследени, когато баща му отиде в големия небесен пандиз, част от съдържанието на склад на самообслужване на „Брик Лейн“. Той върна плячката, поне колкото му беше по силите — наследи странна, шарена колекция, извънредно типична за присъщия на Папа Спорк твърде ексцентричен престъпен живот, — и се оказа, че са останали няколко куфара с лични вещи, семейни библии и албуми, разни дреболии и финтифлюшки, които бащата на Джо явно бе откраднал от своя баща, и няколко чифта чорапи, които председателят на клуб „Сейнт Андрюс“ му предложи да запази като спомен.

Оценявам жеста с връщането, не ви е било никак лесно да го сторите — каза му председателят по телефона. — Стари рани и тъй нататък.

— Всъщност просто се срамувам.

— Мили Боже, ама недейте! Достатъчно лошо е, че греховете на бащите ще се предадат и прочие, та да вземете и да се срамувате от тях. Моят баща беше в Бомбения отряд. Помагаше да планират бомбардировките на Дрезден. Представяте ли си? Кражбите на чорапи са направо добродетелна проява спрямо това, какво ще кажете?

— Предполагам.

— Това с Дрезден е било по време на войната, разбира се, така че сигурно тогава си е било в реда на нещата. Голям героизъм, без съмнение. Но съм виждал снимки. А вие?