Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 63

Докато карат по тесните улички към „Хаиндс Рийч“, не се забелязват следи от вещерски клади. Когато взимат поредния завой, Били Френд посочва голям, ръждив, черен варел, който според него може да е котелът, ползван за мисионерите, но мълчаливият покой на небето поглъща шегичката му. И двамата не споменават ципите между пръстите. Подминали са двама пешеходци и жена с колело и Джо се хваща инстинктивно да поглежда обувките им, за да провери дали не са по-големи от необходимото.

Стигат до хребета на хълм, отвъд който се гушат няколко къщурки. На картата на Тес са отбелязани като Олд Таун, но всъщност махалата не е достатъчно голяма и за селце, и е вдигната от бетон и прогнило желязо. Има фермерска къща и самотна единствена бензинова помпа с очукана кутия за кредитни карти отгоре.

Джо натиска спирачката и завърта ръчката на прозореца, за да заговори жената, седнала на пейка с лице към пътя. Косата й е рошава и боядисана в стряскащо червено, но когато пътникът я заговаря и тя се извръща към него, става видно, че е много стара. Бузите й са полилавели от спукани капиляри.

— Здрасти — казва й Джо в опит да бъде хем любезен, хем и ясен, да не би събеседничката му да се окаже глуха. — Търсим имението „Хайндс Рийч“.

Жената го зяпва.

— Кво ми рече?

— „Хайндс Рийч“?

— А! — въздъхва тя. — Прибра си го тревата, значи, и тъкмо тъй се и полагаше, ми че да.

— Имаме пратка за къщата.

— Така ли, а? — Тя свива рамене. — Е, бих рекла, че множко сте позакъснели.

От бунгалото зад нея излиза мъж по чорапи и чехли. Лицето му е разкривено, все едно още преди време е било строшено и после залепено опипом.

— Квойтуйся, а? — опитва се да се усмихне или може би просто има мускулни спазми.

— Пощенската служба — отвръща му тя. — Пратка за „Хайндс Рийч“.

— Значи е пратка за мъртъвци — той плюе. — Копелета, всичките… — и се упътва обратно навътре.

Жената въздиша.

— Трябваше да предупредя хич да не му казвате. Още го е яд за онуй, дето стана навремето.

— Градът, който паднал в морето ли?

— Не, не. Това си беше естествено. Отвратително, но естествено. Сърди се за другото. Взеха родителите му.

— Убили ли са ги?

— Не точно. Умствено увреждане. Джери смята, че е било чума. Смята, че са правили микробни бомби там горе, да ги ползват срещу руснаците, и някоя от тях е протекла. Може и да е прав. Хората изпооткачиха за една нощ, не е нормално, а? И Джери никога не стана отново същият. Е, нали му виждате лицето, а? И на никого не му пука на туй отгоре. Напоследък всеки получава обезщетение. Ще ти дадат даже ако си удариш пръста. Но за Джери няма такова нещо. Комисията разправя, че се преструвал. Правителството с пръст не ще да го пипне. Църквата го искаше преди десетина години. Събираха всички сирачета след чумата, както и оцелелите, и прочие. Казаха, че могат да им помогнат със същински чудеса. Но тука не сме англиканци, та Джери ги прати да си го заврат отзад под расото… — Жената въздъхва отново. — Най-добре да идете горе, значи. Затворете портата зад вас, да не излязат гъските. И не приемайте да ви се перчат. Имате ли си пръчка?