Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 47

Показах го на баба ти. Тя се люби с мен. След това го отворихме заедно. Магнитът беше неин.

Джо си спомня разговора и вечерта, прекарана в тази същата стая с бутилка „Арданза“ и плато италиански наденички. Джо, чиракът, и Дениъл, учителят, споделят признания и романтични мигове над чашите с испанско червено вино. Тънкости на занаята и спомени, всички в шарена плетеница и толкова весели, че Джо най-накрая събира достатъчно смелост да зададе забранения въпрос:

— Каква беше тя, дядо?

Но дядо Спорк не отговаря на въпроси за жената, която е обичал. Известно е, че я е срещнал през трийсетте във Франция и заедно са имали дете. Бохемска история, много модерна, така и не се оженили. Когато германците превзели страната, Дениъл и момчето избягали, но любовницата му отсъствала по работа и се наложило да я изостави. Тя го намерила отново след войната, но по това време всичко се било променило по причини, които не бива да се изричат на глас.

Майката на Матю — Франки.

Франки беше витаещото наоколо видение на Дома на Спорк, споменавана с предпазливост, да не би използването на самото име да я доведе — или по-скоро да се провали в това начинание, с което да предизвика хапливата мъка на съпруга й и стряскащия гняв на сина й. Блуждаещо огънче е тя. Атмосферно явление. Мит.

Така значи. Магнит и кутия. Джо размахва магнитната джаджа в посока на джунджурията. Чува се изпъкване, друг ефект няма. Не е изненадващо — човек не създава подобно нещо, та след това едно движение с магнит край него да е достатъчно да го разпечата. Джо стиска инструмента джаджа. Не пасва удобно в ръката му. За какво ли служи тази обемна плетеница? Да, ама такъв инструмент не може да бъде неудобен. Това чудо е елегантно. И е с точната форма, в която следва да се намира. Нещо повече, самото му положение в ръката намеква за някакво действие. С дръжка, наместена в шепата, Джо внезапно бива осенен от прозрение: джаджата сама те кани да боравиш с нея правилно. Онова, което ще пожелая да сторя, е и това, което се очаква от мен.

Добре, но… какво му се иска да направи с джаджата? Да я размаха. Но не дивашки. Полека. Премерено. Иска да я върти.

Да я завърти…

Заглежда се в уреда… Релси за карнавален атракцион? Релси. При по-настоятелно взиране всъщност част от плетеницата напомня храповик… о, да.

Джо вдига топката в едната си ръка и претегля джаджата в другата. Дяволска идея, но е очевидна. Скрита ти е право пред погледа. Идеален начин за опазване на тайната, не е мъчително трудно за използване в ежедневието… много подобно на ума, застанал зад изработката на тази загадка. Ум, Джо е все посигурен, който е бил също толкова луд, колкото и гениален.

Плъзва топката през примката на джаджата. Приляга. Търкаля се по релсите, спиралната гравюра на повърхността си приляга точно с храповика на джаджата, спуска се през маршрута и същевременно се върти. Сложна пътека, създадена от проста структура. Много сладко. Та-щрак! Това е нов звук. Много добре. Щракащракаскръъъъъ…дрън. Топката изпада от релсата. Джо я завърта леко в ръце.