Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 46

Да, Джо. Именно. И какъв е урокът, каква е поуката на стъклото?

— Предпазливост.

Казва го и леко се стряска от собствения си глас.

Да, направо прекрасно. Самоинквизиция. Много духовно.

Джо Спорк, със сприхавия дух на дядо си над рамото, оглежда предмета пред него.

Та, въпрос: какво си имаме тук?

Отговор: Каша. Книга, която е и набор перфокарти. Инструмент, който не пасва никъде. Парчета. Топка, която може би е яйце, но ако е така, е заключена. Вътре има нещо, но това не означава непременно, че е предвидена да се отваря. Също като концентричните китайски сфери. Тежка е. Навярно златна. Има и гравирана шарка — дали е знак за нещо? Или е просто украса?

Джо я оставя настрани за момента и продължава разбора си: ето я джаджата, точно така. Единият й край е от махагоново дърво с предпазител или стойка, другият представлява странна, оплетена конструкция с кръгъл вход и нещо като релси за увеселително влакче от полиран метал, които се връщат към началото си. От едната страна на релсичките има орнаменти, другата е съвършено гладка. Дали няма някаква грешка и различните предмети да не са част от едно и също? Джаджата би могла да се окаже детска игра — шашав, странен вариант на „Топка в коша“. Инкрустациите са стоманени, ако се съди по вида им, при това много красиви. Викторианците особено са обичали орнаменти от стомана, макар че този инструмент не е толкова стар. И все пак… трудно е да се види каква възможна употреба би намерил. И е тежък. О, по дяволите, а това как стана?

Стреснат, Джо оглежда джаджата и се порицава сам. Инструментът е покрит с тънък слой мръсотия и смазка. Сериозна грешка е да допуснеш да се случи подобно нещо.

Или пък не, не е смазка. Прекарва пръст по странното вещество. Надценяваме зрението. Недооценяваме докосването. А осезанието е по-важно. Джо усеща слоя мръсотия сух и рехав. Студен. Железни стружки.

Джаджата е намагнетизирана.

Джо отново се обляга назад и се замисля. Инструментът и топката несъмнено трябва да си взаимодействат, ако изобщо е възможно. Джаджата е ключът. Топката е ключалката. Книгата и парчетата си пасват с нея, за да се сглобят в… какво?

Тогава въпрос: каква е определящата характеристика на тази вещ?

Джо се ухилва. „Тази вещ.“ Не „тези вещи“. Решил е, че двете са едно цяло. Добре. Следвай инстинкта. Така: бароково е, дори византийски оплетено. Сложно е. И въпреки това преди всичко е елегантно. Гласът на дядо му шепне развълнувано:

Веднъж видях много елегантен модел от Шанхай. Запечатана кутия от слонова кост. Отвън имаше гравирана елегантна шарка. Плъзнеш ли магнит по шарката отвън и метален прът отвътре се мести през лабиринт и докосва всички игли на ключалката в правилния ред за отваряне на кутията. Voila! Оригиналният магнит беше поставен в пръстен, разбира се, така че използването му досущ приличаше на магия. Детска играчка за принцеса. Като да направиш заклинание, а?