Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 49

От тези думи може да се заключи, че клиентката на Дениъл е възрастна и че английският не й е роден език, а е научен набързо и не е изгладен напълно.

От чантата си тя извадила пакетче, увито в нагъната салфетка, и го положила твърде колебливо пред майстора.

— Мъжът ми го каза да е азиатски и аз го мисля да е прекрасен, но няма печат на майстора, така че не мога да съм напълно Уверена дали е златен.

Дениъл Спорк побързал да увери дамата, че занаятчиите в Азия са изключителни майстори, макар да се притеснявал, че след като види самата вещ, ще бъде принуден да й разкрие, че импулсивната покупка на съпруга й е била грешка. Много пътуващи господа, замаяни най-вероятно от усещането си за европейско превъзходство, изящно биват отървани от големи суми, които преминават в ръцете на предприемчиви личности на улиците и в магазините в азиатските градове, и заради надменността си получават точно каквото заслужават, поне по мнение на Дениъл Спорк. Той обаче не прехвърля това си съждение върху семействата им и не обича да разправя на малки стари дами, че безценните подаръци, които са получавали, не са от злато и изумруди, а от варак и стъкло.

Погледнал клиентката и когато тя кимнала, разтворил салфетката с дълги, несигурни пръсти.

Самият часовник бил изумителен; великолепно изработен и простичък, с циферблат от тънък полиран абанос, инкрустиран в златен овал и с плоско стъклено капаче. Гривната обаче грабнала вниманието на Дениъл, стегнала го безмилостно около сърцето му и му спряла дъха. Дотогава не бил виждал подобно нещо. Да, били го достигали слухове и той ги отхвърлял като небивалици. Сега обаче държал истината в ръце и знаел, че с толкова много надхвърля уменията му, колкото и тези на милата, несведуща стара дама, която я беше донесла. Разликата била, че след цял живот сред зъбни колелца и механизми, злато и ламе и карати и тежести Дениъл знаел кога майсторството му е надминато и кога е свидетел на дело на виртуоз. Върнал извънредно внимателно вещта на дамата.

— Съпругът ви е…?

— Беше.

— Съжалявам.

— Стана отдавна.

— Бил е много мъдър човек, мадам. И тази вещ, която ми донесохте и която ви е подарил — тя е нещо, което мнозина търсят цял живот. Трябва да я цените безкрайно!

— Ценя я.

— Радвам се. И ако някога случайно срещнете човек, способен да ремонтира подобна верижка — който изобщо разбира как е направена, — моля ви, предайте му, че познавате господин от „Куойл Стрийт“ в Лондон, който не смее да помоли да узнае тайната, но ще счита за повече от привилегия да изпие чаша чай с този майстор и да знае, че все някъде някой е наясно с това умение и ще се погрижи да не изчезне в небитието… — Дениъл подсмръкнал.

— Разстроих ви.

— Не, мадам. Напротив, ощастливихте ме безмерно. Мога да поправя механизма, но не бих пипал верижката. Няма да знам откъде да започна. Върнете се, когато остарея. Може би ще съм се научил.

Тъкано злато. И това не беше най-забележителното в джунджурията. Джо Спорк видя съдържанието на вътрешността й още преди двайсет минути. Нямаше си представа как действа.