Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 45

За наистина важните дела Джо предпочита инструмента с история — предмет, който си спомня сглобилата го ръка и ще заобича онзи, комуто служи. Вещ, изпълнена с живот, а не просто някой от многото масови предмети, използващи хората, за да създават нови и нови боклуци; странни паразитни устройства с техни собствени малки екосистеми. За справка и архив обаче Джо се радва на бебчето си „Канон“ с лещи „Цайс“.

Така. Три снимки от всяка страна, отблизо и отдалеч. Всеки фрагмент е документиран. Младият майстор усеща оценителния поглед на дядо Спорк на гърба си: Дениъл Спорк, мъртъв от има вече над седем години, с очи, грейнали от радост пред загадката — и още по-хубаво загадка, споделена с най-любимия му ученик, отроче на сина му, пройдохата.

Джо се усмихва под нос — малко тъжно — в памет на любимия, непрежалим мъртвец. Не поглежда през рамо, не иска да вижда празното помещение. Вместо това задава въпрос на въздуха и оставя ума си запълва отговорите на Дениъл.

— Какво следва, старче?

Използвай си очите, момче. Какво точно гледаш?

— Джунджурията.

Джоузеф, не. Не, не и не. На първо място ми кажи, че не си си имал работа с онзи Уилям Френд?

— От време на време.

Пфуй.

— А какво е на второ място?

Идиотско дете на престъпния ми син, знаеш какво се каня да кажа. Знаеш. Разбира се, че знаеш.

Разбира се, че знае. Знае тази реч наизуст.

Търси поуката. Намери урока, целта, същността. Останалото е просто димна стена и ще ти се отдаде изцяло, ако първо проумееш предмета и неговото естество.

Дядото на Джо Спорк вярваше — или понякога е вярвал и винаги е подкрепял твърдението, — че всеки предмет на Земята е създаден от Бог със способност да разкрие на внимателния ученик някаква добродетел или благословия.

Помисли за стъклото. Каква е природата на стъклото?

То е особен материал, използван за прозорци и посуда за пиене. Създава се в пещ, пречистено и мачкано, докато не стане прозрачно в същността си — и по време на този период може да бъде съсипано от моментно невнимание, което също да се окаже и смъртоносно за невнимателния стъклар; то е прекрасно, крехко, експлозивно и прозрачно.

Продължавай. Какво още?

На всеки етап на съществуването на стъклото — когато е разтопено и трябва да бъде изливано от купичката си на края на дълъг прът; когато сияе и може да бъде надувано, но остава толкова невероятно горещо, че всяка попаднала в близост до него органична материя незабавно ще се запали; когато изстива и е прозрачно, и е придобило някаква твърдост, но въпреки това ще се строши, ако не го охлаждат болезнено бавно в серия от пещи, а и когато е студено — и крехко, — и най-лекото докосване на метален връх го кара да се превърне в набор смъртоносни ножове, които режат толкова фино, че прерязват незабележимо дори нерви и човек може да пропусне факта, че се е наранил, докато не надуши кръвта или не я види на ризата си… стъклото е урок.