Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 44

Последна идва правоъгълната бяла картичка с думи, изписани на нея с тънкописец: напомняне от Били, че въпросният предмет трябва да бъде третиран с уважение и да бъде така любезен да приеме надървения горски по-бързичко, понеже дамата клиентка го притискала.

Така значи: към Бат-пещерата! Или поне към работилницата. Джо затваря вратата и бутва на прозореца табелката, която увещава „Моля, позвънете“.

Еротоматът (Джо го поглежда виновно, плодовете и млякото, които пренебрегва заради тортата) надали ще е труден за оправяне. Вероятно няма да е и особено интересен на всичкото отгоре. Може да изчака до утре. Той умува върху фигурките, отпуснати на първоначалните си места — най-подреденото menage a trois, за което Джо Спорк някога е чувал. Познава няколко експериментатори в областта на полиаморията, наблюдавал е отстрани необичайните триъгълни взаимовръзки и сексуални подялби и е стигнал до заключението, че в повечето случаи има доста много поли и по-малко амория въпреки всичките възражения на участниците. Не че не може да се получи, просто шансовете да намериш един човек, с когото да споделиш живота си, са достатъчно лоши и без да търсиш двама, способни освен това взаимно да споделят животите си и да останат доволни от положението, независимо какви трудности изникнат на странния път на живота.

Трудно е да се намери и само един човек, така си е. Голямото хале е твърде празно днес и плисъкът на Темза е печален. Джо си прави чай, като временно заменя липсващото краче на чайника си със сгънато трикратно розово напомняне от газовия доставчик. Умерено уверен е, че е платил сметката. Ще се оправя с нея утре.

На работната маса, с чаша чай в ръка (общоприетият подход към трудна задача, при която на първо място трябва да бъде проявено стриктно търпение, да не би да прибързаш и да направиш непоправима грешка още в ранните етапи на работата) Джо се възхищава на частите пред себе си.

Добре, всъщност простичко е: копирай и снимай всичко. Лесно в днешните дигитални дни. Джошуа Джоузеф не храни сипна омраза към съвременната технология — просто няма доверие на лесните, лишени от текстура повърхности и лекотата, с която те учат да правиш нещата по най-удобния за машината начин. Освен всичко друго той няма вяра на умножаването в много копия. Рядка вещ става съвсем често срещана. Занаятът се превръща в отживелица. Краят е по-важен от средствата да се стигне до него. Детето на душата отстъпва място на продукта на системата.

В контраст на това — ето я работната маса на дядо му, с инструментите, които Дениъл Спорк сам си е направил. Излъскана е от времето — не е лакирана, но е гладка и от лявата страна има лек отпечатък: с времето плотът се е износил под натиска на лакътя на стареца. Отдясно стоят менгеме и нова гумена тръбичка, която захранва древна бунзенова горелка. Посивяващите белези са от нажежени капки, светлите — драскотини от инструментите. Шарките на дървото са сребристи и в линиите им е записана съвсем буквално ДНК на Дома на Спорк: тази на Дениъл, смесена с онази на внука му — кръвопускането на миг невнимание, сълзи, покапали в миг на мъка, и всяка капка носи отпечатъка на тялото на Дениъл и на Джо. Би трябвало да е представен дори и Матю, понеже Папа Спорк не беше чужд на тази маса, макар в неговите ръце всичко да се превръщаше в муниции — за него тя беше място за отливане на разтопено олово и пудра с остър аромат, алхимическо свърталище.