Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 42

Джо отваря книгата предпазливо и, да, отново, странна работа: по протежение на всяка страница на ръба, противоположен на гръбчето, има половин инч перфорирана хартия. Цялото нещо е било подвързано от отделни листове твърда хартия и всеки ръб — поне доколкото може да каже от бърз преглед — е различен. Матрицата е четири на четири квадратчета или… ако всяка страница се приема за отделен блок от информация… то четири на шестнай-сет колони, отделени в групи по букви с четири дупки дълбочина. Сто и няколко страници, значи количеството информация не е незначително, но и не е кой знае колко голямо. Доста длъжко музикално парче за пианола например.

Самото гръбче има опора — не, метално е, това е прът, който минава през него и стърчи леко от двата края. Значи не гръбче, а ос? Външните страници са мраморирани в розово и тюркоазено и върху тях с молив е начертана рязка, ясна диаграма или схема — електрическа и непонятна за Джо, но очевидно става дума за някакъв варящ или дестилиращ апарат, който му се струва странно познат. Къде ли го е виждал?

Един вид умове — на дядо му беше такъв до определена степен — винаги се опитва в духовен смисъл да създаде идеалния капан за мишки. Джо остава с впечатлението, че схемата е просто драсканица и този том поначало не е бил предвиден в него да се пише, но в някакъв момент собственикът е останал без алтернативен източник на хартия и го е обезчестил. Дълго пътуване с влак може би — има участъци относително чист текст и внезапни подскоци, които може да са подрусвания. Нещо, което прилича на чайник, се слива с чертеж на нещо като аквариум, а след това се разтваря в твърде бомбастични по мнението на младежа уравнения.

Цитат: „Направи нещо за слона“.

Цитат: „Всичко е написано в книгата ми“.

Цитат: „Кафето е противно“.

Чудесно. Какво е това тогава, щом не е книга? Добре де, тефтерче, очевидно — за бележки. Джунджурия.

Предмет: или по-скоро предмети, в множествено число. Смесено чувалче зъбчатки и колелца, пружинки и чаркалячета, гравирани и обикновени, от големи до (много, много) малки. Онази част от Джо, която разгадава пъзели, се надига и размърдва рамене. Ето това парченце приляга ето тук, а онова там…

Прибързваш с нещата, момче. Ама моля ти се, сглоби го надве-натри и какво ще си имаш? Боклук! Купчина с нищо. Не на това съм те учил!

Гласът на дядо му, дрезгав от времето и разстоянието.

— Липсваш ми, знаеш ли.

Не изглупявай, момче. Бях дърт още преди да си бил млад.

— И все пак.

И вземи ме послушай: не си говори с мъртъвците. Хората ще останат с грешно впечатление.