Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 37

Да бе, как ли пък не.

Еди се шмугва в спалнята и се хвърля към скрина за бельо и Секретно оръжие № 2, скрито сред дантелите и бельото. Да, дантелени гащи! Точно това ми трябва. И като нищо са щели да ми трябват, но през петдесет и девета… Стигаше да се преоблека в нещо по-хубавко и щяха да ме носят на ръце и сами да се предадат на чен… но честността я принуждава да признае, че дори през петдесет и девета нещата са могли да не се развият точно така. Корсет. Подплънки. Клин. Ластични чорапи, колко ви мразя. Вълнени гащи — какъв срам. Еди Банистър, куклата на Отряд 16, обута в проклета овча вълна и привлекателна колкото стойка за чинии. Трудни времена. Жартиер, да, това по бива; да, жартиери, копринени чорапи и дантела, уха! А сега хвърляй спомените на пода и къде, да му се не види, е онуй, за което дойдох? Понеже, ако съм го сложила в друго чекмедже, спокойно можем да приемем, че гушнах букета…

Но другият колан е вече в ръцете й, студен и дебел — кафява кожа и странна, древна миризма. Тя го почиства веднъж месечно и го проверява, както повечето хора си оправят сметките. И веднъж — Еди Банистър се усмихва, — веднъж наистина се беше издокарала по него вместо по бельо, с което предизвика неудържимата страст и похот на половинката си и, длъжна е да го признае, на самата себе си.

Мистър Големандрис блъсва вратата на будоара на Еди с твърде нетърпелива ръка. Вдигнал е чука си да й пръсне черепа на колкото се може повече парченца.

Защо чук? — чуди се Еди. — Може би защото е толкова непрофесионално, толкова бияческо. Всички ще търсят някой луд — и човек винаги може да си намери такъв, ако се постарае повечко.

— Крайно време му е, луда стара чанта такава! — заявява мистър Големандрис, достатъчно ядосан от забавянето. Сигурно има друга работа. — Шибано крайно време е!

— Да — казва Еди Банистър, — и аз така мисля.

След което се обръща, вдигнала пистолета в стойка „Уивър“.

Мистър Големандрис проронва:

— Мамка му!

Този път тонът му е по-изумен и стреснат. Захвърля чука и посяга към собственото си оръжие (Еди предполага, че ще се окаже автоматик, за разлика от нейния, който е револвер). Тя го прострелва в главата. Револверът издава потресаващо силен звук. За нейно облекчение тилът на мистър Големандрис си остава на място, макар че очевидно е на косъм. Тя чува в другата стая отгласа от изреченото от Джордж „мамка му“, но е приглушено, а и той се опитва да извади патлак от колана си. Идиот. Ако Джордж не се простреля в пениса през следващите две секунди, ще се справи с пистолета и ще започна да пука с него, само дето всеки, който си затъква пушкало в панталоните, вероятно не притежава хирургически умения с оръжието. Ще стреля наслуки. Съседите на Еди може да пострадат. Или Бастиън. Тя се обръща и стреля още три пъти, направо през гипсокартонената стена, така че, ако пропусне, да улучи тухлите на камината в отсрещната стая. Третият изстрел води до изпльокване и Джордж пада. Еди се раздвижва — в случай че Джеймс се кани да опита същия номер, и го заварва точно на старото му място — застанал до вратата, с изражение на пълно объркване, изписано на младото му, бледно лице. Тя насочва пистолета встрани, а не към него. Бастиън, който излиза от кухнята в преследване на мистър Големандрис, открива врага си вече паднал и се покатерва върху него, за да си присвои завоеванието.