Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 38

Умрял от ужас. Аз съм могъщ. Може да ми ръкопляскате.

Еди поглежда твърдо към Джеймс.

— Отърви се от пукалото!

Той си има пистолет, който му е в джоба, и когато се стига дотам, се оказва незареден. Плахо оставя амуницията на пода до оръжието. Еди клати глава. Младежът свива рамене отсреща, предал се е напълно.

— Кой ви прати?

— Не знам. Честно!

— Поне виждал ли си ги?

— Не! Имаха шапки. Или чаршафи. Като в Иран!

Като в Иран. Да, тя може и да познава лице, което съответства на това описание. Въздъхва.

— Имаш ли си майка?

— Да. В Допкастър.

— По-добре си обирай крушите натам, става ли?

— Да, ’споджо.

Еди кима, после се вглежда в него.

— Първият ти път ли е?

— О, Боже, да. Христе.

— Не се помотвай. Не ходи да разправяш на всички какво е станало. По-добре да изчезнеш, ясно? Върви отседни при майчето си. На никого няма да му пука, ако не умреш, стига никога повече да не те зърнат.

— Ясно.

— Никога. И… Джеймс? Намери си нормална работа — заръчва му Еди.

— Да, ’споджо.

— А сега възнамерявам да взема две чанти и да изляза оттук, и с теб повече никога няма да се видим. Ти ще си седиш в онова кресло, с лице към прозореца, и ще ме пренебрегваш напълно за петте минути, докато съм още тук, а после ще поумуваш върху състоянието на душата си в тишина през идните десет минути в компанията на тези мъртъвци, които доскоро си наричал приятели. И после…?

— Донкастър.

— Добро момче!

Еди Банистър изчаква той да седне в креслото и да го обърне, а после влиза в спалнята и си взима чантата за бягства (също като оръжието, проверява и нея един път месечно, за да е сигурна, че е готова да потегли по всяко време) и пътния комплект на Бастиън. Вдига кучето, прекрачва през мистър Големандрис и Джордж и затваря вратата между себе си и Джеймс. В коридора за кратко се бори със сгъваемия си чадър. Преценява, че названието му е напълно вярно: чадърът се сгъва добре, но има проблеми с разгъването. По принцип тя не би си правила труда, но днес й се струва, че ще вали, и след като е пратила двама души в гроба, за да си опази живота, няма намерение да умре от пневмония, преди да докара делото си до завършек. За Еди Банистър смъртта е реалност и е била такава още от времето на младостта й. Но все пак няма причини да я кани на среща. Бастиън ще остане съсипан, ако не друго.

След като покорява чадъра, Еди стрелва с недоволен поглед сърдитото небе и напуска завинаги Ралхръст Хол.

* * *

Същото лондонско небе — сиво, с мазки оранжево от уличните лампи — се облекчава в стена от заслепяващ дъжд, докато Джо Спорк бърза по улиците на Сохо. Отказал се е от телефонните обаждания и е решил да навести Били Френд лично. Тъй като и бездруго е наблизо — и тъй като много бързо се просмуква с вода — освен това е решил да навести и суховат, дразнещ мъж на име Фишър — бивш грабител, настоящ укривател на крадено и пълноценен член на клуба на носталгията по Матю Спорк. Фишър, който дори не е бил член на вътрешния кръжец на Матю, е един от малцината, с които Джо може да поговори за незаконни и странни неща, без това да доведе до появата на болезнени обществени задължения. Въпреки това се притеснява от силно усещане за самонанесено нараняване и гласът на дядо му, сега изпълнен с порицание, му повтаря: Нали ти казах. Превива рамене и заравя брадичка в яката на палтото си — едър мъж, който се опитва да се превърне в костенурка.