Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 36

И нека Господ Бог е милосърден към душите ви.

Не е часът за пай. Бастиън го знае. Знае и че Еди е наясно с това. Много отдавна са се споразумели помежду си, че между един и три следва да го безпокои само в случай на извънредно сериозна катастрофа или ако има пържола. При това пържолата да е мека като памук и препечена на тигана. Катастрофите могат да са по-неспецифични: пожар, земетресение, дъжд от жаби, заселване на котка в сградата. Несъмнено паят не фигурира в списъка. Следобедната дрямка на Бастиън е свещена.

— Бастиън? — Еди се оглежда. Той е в спалнята й, разбира се, в подножието на леглото: не помръдва, като изключим излизането на терасата към два и пишкането върху минаващите минувачи.

Старицата се усмихва на мистър Големандрис, който усърдно се приготвя да се намърда между нея и чайника. Джеймс и Джордж още са в дневната. Еди посяга наужким към чайника и Големандрис леко подскача. Присвива очи. Тя му се ухилва, малко хищно, като професионалист на колега. Той отвръща на погледа й, без да трепне. Еди полага ръка на дръжката на електрическата кана.

— Нещо против?

Ти си мислиш, че това е краят на партията. А тя тепърва започва. Искаш ли го? Чайника? Да го запратя ли по теб? Но тогава остават момчетата, без съмнение горящи от нетърпение да ти се притекат на помощ да ме довършиш. Може и да печелиш ръката…

Само дето Еди прекрасно знае — и мистър Големандрис почти го осъзнава, — че тя изобщо не възнамерява да използва чайника за друго освен за диверсия. Тя се пропъхва покрай госта, докато той превзема кипналата вода. Отваря вратата на спалнята и Бастиън изскача настръхнал оттам. Първо забелязва Джордж и незабавно го напада с вой и започва да го хапе по глезените.

Кой е този човек, дошъл да ме безпокои по обедната ми дрямка? Проклет да си, че си припрял да си пъхнеш глезените пред устата ми. Пази се! Няма да избягаш, преди да те скъся с един фут, поне това ти обещавам…

— О, Бастиън, скъпи, не! — казва Еди Банистър с театрална неискреност. Широко се усмихва на Джордж, който й се озъбва и се споглежда с шефа си. Но старицата вече е в движение. Твърде бавно, момчета, вече съм в полет… Бастиън, нежелан танцов партньор, очевидно решава, че Джеймс има по-хубави крака. Хвърля се към тях и единственият му здрав зъб пробива грозна дупка в прасеца на Джеймс. Предполагам, че е бая болезнено, помисля си Еди, докато Джеймс ругае. Той замахва с крак, но Бастиън знае добре тази игра и се е метнал върху другия. Джеймс трябва да се ритне сам, а малцина са… не. Не, Джеймс наистина е толкова глупав. Чува се тупване и младежът пребледнява. Изумително е колко много може да се насиниш със собствената си обувка. Бастиън, вкусил победата, се завърта няколко пъти около оста си и надушва мистър Големандрис.

Не, скъпи. Той не е лъжица за твоята уста.

Но Бастиън е готов за предизвикателства, и то големи. Изпълнението му досега е напрегнало достатъчно нервите на Големандрис Реге, та да отстъпи, втренчен в Еди с гнева на непритежателите на кучета: Абе, госпожо, я си овладей кучето, да не насъскам ченгетата по тебе!