Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 35

Еди си лепва усмивчицата на гламавата стара дама и издърдорва:

— О, богове. Ама че ме стреснахте. Сигурно ти си мистър Голем… — ами да, страхотно умно, Еди: мистър Голем, понеже е толкова голям, и фамилиите на хората до една са върло описателни. Я се вземи в ръце, издънваш се на първия ход… — …андрис, от Съвета. Много се радвам, че мис Хамптън ви е пуснала, и ужасно съжалявам, че толкова закъснях!

Ето. Всеки момент се очаква да пристигне още някаква група и аз ви мисля за тях. По-добре да се върнете после, а? Да ме довършите в някой по-спокоен момент.

Новопрекръстеният мистър Големандрис се поколебава. Еди пристъпва сияйна към младежите и той отмества тяло да подскаже, че ще приеме предизвикателството. Еди няма намерение да го докосва — о, не, не, и никакви прегръдки от младеж с толкова широки плещи. Макар че в по-младите си дни можеше и да се порадвам да изкатеря такава планина, нали? О, ми да, наистина.

— О, къде си забравих обноските? — Тя дръпва ръка. Помадите копеленца се разгръщат да блокират отстъплението й.

Ама просто трябва да взема малко мляко, пиленца, за да ви направя чай, нали? Ха! Те ще ме счупят на две. Кротинко, лекинко, дърта краво. Много път имаш да извървиш и много малко време — да го изминеш. Цел: бягство. Нищо друго. Та…

— Я да взема да сложа чайника, а вие нали не сте против да преместите мебелите? Твърда стара съм, боя се, опитах, но плътта ми е слаба. Не е като вашата, мистър Големандрис. А това кои са?

Младо копеле А протяга ръка, когато погледът й пада върху него, и промърморва:

— Джеймс.

Очевидно не се казва така, но Младо копеле Б и мистър Големандрис го зяпат, все едно си е свалил гащите.

Ха! Чини ми се, че туй е моментално издънване на изпита ти, млади Джейми, и с право. Мистър Големандрис ще иска да си поприказвате после, видно е значи, задето си дърдоркаш с мишената…

— Здрасти! — маха му щастливо Еди. — А ти сигурно си Големандрис Младши, направо виждам семейната прилика! Джордж ли се казваше?

И двамата сте корави убийци, туй ясно, обаче той е червендалест дърт пръч, а пък ти си някакъв бледичък и с унгарска жилка в себе си, Джорджи-бой, и не бих се учудила татко ти да е от Държавна сигурност, никак даже, и да е бил бияч като тебе.

Еди се усмихва дори още по-широко.

— Имате ли нещо против да турите резето на място? Понякога вратата хлопа от вятъра и ме стряска.

Джорджи Големандрис поглежда „тате“, който кима. Еди се вмъква в кухнята: ножове, точилки, микровълнова (тя си представя как с трясък отваря вратата и заплашва да сготви неканените гости, чудото зад гърба й е включено и бибипка с малка картинка на пиле в син неон на таблото), но не, не и не. Еди Банистър знае къде е тръгнала.

Щракни копчето на чайника. Сега се налага да те отделят от него, наистина се налага… Никой господин не желае скут, пълен с нещо горещо, докато убива стари бабички. Може да се стигне до трайно увреждане.

Еди призовава първото си тайно оръжие.

— Бастиън. Скъъъ-пи! Бас-тиън? Мама има парче пай, ами да, има, нали, ми дададада, има!