Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 39

Автобус — последен представител на твърде презираната гъвкава разновидност, обречен като занаята с часовниковите механизми и също така интригуващ и непрактичен — го изпръсква с кална вода и Джо крещи и ръкомаха вбесено, но после забелязва отражението си в една витрина и се чуди, не за първи път през последните дни, кой е този тип, намърдал се там, където уж трябваше да се намира животът му.

Магазинчето на Фишър е весело местенце с вятърни чанове и аура на опърпан хипи меркантилизъм, натикан между шивашко ателие и загадъчно заведение е мънистена завеса на входа, в което всичко се върши изцяло на унгарски. Фишър се разполага нашироко, понеже семейството му е живяло там още отпреди районът да поскъпне. Клиентите са добре дошли да поседнат в оградения двор с наргиле и чашка турско кафе.

Фишър сам го прави, вари кафето и захарта заедно с тайната си съставка, която позволява на особено любимите си клиенти — тоест на всичките — да научат и която варира според онова, което му се намира в хладилника. Джо е чувал, че е лимонова кора, какао на прах, черен пипер, червен пипер и един път — дори половин лъжичка рибена супа. Фишър се кълне, че всяка от тези съставки представя различен член на турския му род по майчина линия, но тъй като майка му е била и си остава от Билингсгейт, вероятно и тлъстата му лъжа няма особено значение: не се очаква в магазинчето да цъфне отмъстителен истанбулски братовчед, който да поиска сметка какви гадории, да му се не види, слага той в кафето, което си е съвсем добро, и съсипва общото им добро име.

— Ко-кой е то-това? — подвиква Фишър, когато задрънчават чановете, но когато подава бобърската си глава през рамката на вратата изотзад, лицето му се разцепва от широка усмивка. — Това е Джо! Големия Джо! Кралят на часовникарите! Човекът лично и самият той! Уху, майсторе, с какво да съм ти от полза?

— Не съм в новинарската мрежа, Фишър… — и след това, вдигнал предупредително пръст, понеже Фишър отваря уста да нададе ентусиазирана забележка. — Да, знам, точно това исках. Но сега имам въпрос и тук е единственото място, на което мога Да ида, нали? Понеже ти знаеш всичко.

— Знам. Така е! — Изпъчва се Фишър. И поне що се отнася до живота на лондонските граждани от постзаконовите кръгове, наистина е така.

— Имах посещение — обяснява Джо — от двама души от музеи, който не съществува. Един дебел и един кльощав. Образовани. Сърцето ми подсказва, че са ченгета. Титуисъл и Камърбанд.