Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 34

Единственото, от което Еди се нуждае в момента, е да се отпусне и да следи, като знае, че си е изпълнила дълга и само това има значение. Няма опасност на младежа да му се случи нещо наистина лошо. Всички стари призраци несъмнено почиват в мир.

Тогава защо, след като още преди няколко седмици се е уверила, че той ще свърши работа за предмет две, тя все го мъкне дотук, за да работи върху боклуци? Опознава го. Открива, че е сладък и малко завеян?

Няма никаква причина.

Само дето Еди се чувства, както вече си е отбелязала, като крава. Крава, крава, крава.

И, честно казано… дали е било необходимо? Може би. Твърде вероятно е той да се окаже единственият човек на света с уменията да свърши работата правилно. Ако се е изучил от дядо си. Ако е внимавал. Ако се натъкне на усложнения, с които един полукомпетентен часовникар да не може да се справи. Ако, ако, ако. Еди е наясно, че е чувала същите доводи и преди, в овчедушните усти на съвременните политици.

Тя надзърта към отражението си на плота на масата и се чуди. Джошуа Джоузеф Спорк, внук на голямата любов на живота й, но очевидно не и неин собствен. Доказателство за недостатъчността й.

Възможно ли е да го е извела на огневия рубеж от ревност?

Отражението й не иска да я погледне в очите.

— Муууу — казва Еди Банистър.

Та така, след като е изиграла ролята на лошата кръстница, ще се наложи да стане и добрата — и да го наглежда.

Взела това решение, тя цялата ликува. Ха. Ха! Дръжте си шапките, господа, и отклонете очи, вие, дами, като чаени листенца със сладурски, старомодни парцалки. Банистър се върна! И този път води войската!

Бастиън вдига глава нагоре към нея и полека се олюлява да си стъпи на краката. Миг по-късно й обръща гръб и изръмжава зловещо, след това накланя глава в очакване на одобрението й.

— Да, скъпи — казва у тя. — Ние с теб срещу целия свят.

В същия момент чува изсъскването на поет дъх и рязко преминава от ликуване към изключителна сериозност.

Еди не е сама в апартамента си.

Еди Банистър отваря вратата на спалнята си и открива трима мъже — средният извънредно едър — да стоят в дневната й с вид, който предполага, че появата й е извънредно неочаквана. Господата са със здрави масивни обувки и свободни, нешумолящи дрехи. Едрият е снабден и с чук, който държи хлабаво в лявата си ръка, а работният му гащеризон с цип е издут под лявата мишница. Има малък, подобен на рампа за ски скокове нос, продукт от възстановителна хирургия, нелеп на лицето му с форма на гранитна плоча. Сподвижниците му са по-млади. Копелета чирачета. Еди превключва на автопилот.

На бойна позиция, дърта краво — мисли си тя, — тези хлапета са ти наумили края. Твърде късно е да се спре започнатото.

Подвигът е извършен. Тази последна среща с Джо Спорк беше за утеха на съвестта й, не част от хитроумния план. Целият механизъм е задвижен още преди дни, ами да, и то непряко. Тази среща тук е последица, не предпазна мярка.

Но идва навреме да те премахне от картинката, разбира се. Та така…