Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 352
Ник Харкауей
Най-грозните канареножълти ромбчета на света.
— Благодаря. Това е… много мило.
— Това трябва да е приятелката ти?
— Съжителка и любовница — заявява твърдо Поли Крадъл.
— И то със сериозно ударение на „любов“ в думата. Вече взех решение.
— О, добре — казва председателят. — Поздравления! А това ли е товарът?
— Да, това е всичко.
— Не мога да не забележа, че явно носите и препариран мопс.
Бастиън отваря едното си око и изръмжава. Председателят трескаво се дръпва. Поли се усмихва и обявява:
— Харесва те.
— Трябва ли да се притеснявам?
— Много.
— А това са… останките… предполагам?
— Да — казва Джо. — Преценихме, че не е безопасно да ги оставяме да се въргалят наоколо.
— Не. Определено не. Проклетите правителствени идиоти ще пуснат хората си да пълзят по тях с лупи и да се опитват да го възстановят. Задници, всички до един. Хубаво самолетче си откраднал, между другото, откъде намери време?
— Поверих на друг задачата.
— Много добре. Делегиране на права. Отлично. По случайност все още, изглежда, много те търсят. Мислех си, че всичко това ще отмине. Не е като да не знаехме истината накрая, нали?
— Председателят потреперва.
— Не. Но веднага щом тя отмина, започна овладяването на щетите. Аз съм… удобен.
— Е, напереното ти приятелче ни уреди регистрация — нахално малко копеленце. Че и обича дълги думи. Доста ми допадна.
— Това е брат ми — обявява Поли Крадъл.
— Горката ти. Сигурно много се гордееш. Не е с вас, нали?
— Ще ни посрещне там.
— Разбира се. Е, накъде сме тръгнали?
Джо Спорк му подава парче хартия с написани на него цифри.
Председателят вдига вежда. Май е малко разочарован.
— Почивка на плажа?
— Всъщност ще се срещнем с приятели и оттам продължаваме.
— Наистина ли? С кораб значи.
— С подводница — уточнява Поли Крадъл.
Председателят поглежда към Джо Спорк — не вярва напълно — и вижда потръждението в краткото проблясване на примитивна искрица в очите му.
По пухкавото лице на пилота им бавно плъзва усмивка и той заявява:
— Е, така повече ми харесва.
Малко по-късно ланкастърът си прорязва път на изток и изчезва от поглед.
Без съпругата ми Клер тази книга щеше да има далеч по малко смисъл. Хватката й върху историята и фината настройка на детектора й за глупости са ценни качества, без които не бива да остава ни един писател — но аз не съм склонен да я деля с никого. Намерете си собствена.
Агентът ми Патрик Уолш е един вид преносимо, персонално око на бурята. Носят се слухове, че в свободното си време тренирал тигри и може да огъва стомана само със силата на ума си. Не съм ни най-малко изненадан; с подобен екип всичко е възможно.
Едуард Кастънмайер в „Нопф“ и Джейсън Артър в „Уилям Хейнеман“ упражниха върху мен тъмните си редакторски умения, използваха Клетвата на ковача, за да ме тласнат в правилната посока и от време на време Розетския камък, за да ме разберат. Тази книга или вероятно авторът й имаха нужда от известно подритване по някои части — но крайният продукт е тъкмо историята, която исках да разкажа. Няма по-голямо удоволствие от това да те редактират добре. (Добре де, това е лъжа. Но: като изключим очевидните изключения, няма по-голямо удоволствие.)
