Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 351

— А сега, докъде бях стигнал? А, да, ако мога просто да мина оттук, сър, добри ми небеса, май отглеждат големи момчета там, откъдето идвате, а? И къде ли е това? Шропшър, разбира се, разбира се, много хаусманско, да. Ако мога да подмина и вас, благодаря… Джошуа Джоузеф Спорк. По силата на правата, дадени ми от правителството на Нейно Величество, подвеждам ви под отговорност за убийство, палеж, предателство, тероризъм, бандитство и бунтовничество. Винаги съм искал да арестувам някого за бунтовничество, мистър Спорк, считам, че звучи много изискано, а сега, ако бъдете така добър да се предадете на този мил господин тук… благодаря. Ще увиснете, сър, ще увиснете за вратлето от главната мачта на държавния кораб, о, да! Не си представяйте, че някой хитър адвокат ще ви измъкне от тази каша, мистър Спорк, макар, доколкото знам, вашият да е най-хитрият раждал се някога простосмъртен, същинска есенция на професията, един вид установил се на земята бог на адвокатурата. Доведете го, мистър Спорк, ще го разбия с един прокурорски удар! А вие, мадамке — обръща се този ужасяващ човек към Поли Крадъл, — следва и вие да се засрамите от себе си. Мястото на жената е у дома, момиче, да кърпи чорапите на семейството и да лъска тенджерите и тиганите, не да приюпоченства. Срамота!

Не преигравайте — отбелязва Поли Крадъл, когато Титуисъл й щраква прангите. Главният пазител се дръпва притеснено от нея.

— Дива котка! Вещица! Махай се оттук! Чакай? Къде е онова ужасно куче? Кажете ми, че е изгоряло! Не? По дяволите. Е, и то е под арест. Както и всички вие, бандитковци мухльовци, смятайте се за арестувани по обвинения за заговор, за щастие, съм си докарал цял автобус, да, ето го там, ако благоволите да се оковете с предоставените ви пранги за крака…

Отнема няколко минути, но съвсем скоро целият отряд на Джо вече е на борда на черен затворнически автобус със затъмнени прозорци и мъжете от Съвета по наследството ги откарват към затвора.

— Мърсър — заявява Поли Крадъл, когато автобусът се пъхва в един гараж и всички припряно слизат, за да си идат у дома с други превозни средства, — това беше напълно смехотворно.

Мърсър Крадъл сияе.

* * *

На следващия ден, когато нормалната дейност на правителството е възстановена и — макар и поочукани от налудничавите събития — институциите за ред и законност отново функционират по присъщите си непоклатими начини, един господин със старомоден пилотски костюм застава пред бомбардировач марка „Ланкастър“. Малко след десет часа чува звука на приближаващ се двигател и завърта глава. На няколко ярда от него спира винен „Ролс-Ройс“, чиято боя е малко очукана след скорошната престрелка и носи следи от експлозия, а отвътре излизат мъж и жена. Пухкавото лице на пилота изгубва предпазливата си почуда и се озарява от широка усмивка.

— Уха! Ама как само се развихрихте! — възкликва председателят на „Сейнт Андрюз“.

— Да — отвръща Джо Спорк, — точно така си беше.

— Донесох ти резервен чифт чорапи. Както и едни за дамата. Оказа се, че имам няколко броя в скрина. Стори ми се, че след цялата суетня и тъй нататък може да са ти полезни.