Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 350

Джо също няма да го позволи.

Завърта чука и нанася първия удар.

Отнема много, много дълго време. Или може би само секунди. Раменете го болят и гърбът му се противи. Той премазва архива отново и отново, разкъсва го с голи ръце, кърви от порязвания и забити трески. Когато се уморява, пришпорва се с образи на мъртъвците, на страха на Поли в последните мигове. Използва всичко, за да се принуди да продължава.

* * *

По някое време вече не е останало нищо достатъчно голямо за чупене и Джо събира на купчина всички останки, през която пуска тока от главния кабел, така че лентите цвърчат и хвърлят искри, а целулоидът се запалва. Когато пламъците се разгарят както следва, той вдига трупа на Шем Шем Циен и го хвърля на кладата.

XIX

Подир това

Джо Спорк е най-арестуваният човек, когото светът познава. Застава пред „Шароу Хаус“ с лице, грейнало в светлината на прожекторите и новинарските камери, и бащиното си оръжие на земята. Оставя го много внимателно, понеже му се струва, че с цел да го застрелят тук са се събрали до един всички полицаи от Отряда за бързо реагиране, морски пехотинци от резерва и войници от Специалните сили, та дори и няколко души на Кралската кавалерия.

Зад гърба му, малката, но праведна армия на Щурия Джо с огромно достойнство прави същото и стотиците насочени към всички тях оръжия ги следят като огромен облак от смъртоносни гъски, чиито дълги метални върхове се люлеят, а изпъкналите им очета им отдават цялото си внимание.

Има обаче проблем с юрисдикцията. Джо е нарушил толкова много закони, че представлява нещо като юридически гордиев възел. Дребни бюрократчета вояват за него насред арестуващата го армия. Редица по редица с отровна изтънченост се сблъскват пълномощия. И през цялото време гъскопушките не трепват. Джо предполага, че това е разбираемо.

А после юздите на тази огромна вълна бюрократично неразбирателство поема някой от самия й тил. Господинът е много сериозен, с опечалена, тревожна физиономия и звучен глас, който намеква за гробове и тайна зла участ.

— Добро утро, дами и господа, добро утро. Може ли да ми обърнете внимание? Благодаря ви много. Наричам се Родни Артър Корнелиъс Титуисъл, от стария и уважаван род Титуисъл, кореняци лондончани, и съм Главен пазител на Наследствения съвет. Благодаря, детектив сержант Пачкайнд, от вашите услуги няма да има нужда. Мистър Камърбанд, ще бъдете ли така любезен да обясните положението на нашия така чаровен Базил? Благодаря.

И ето че едър мъж с вратовръзка с цвят на сьомга изблъсква дребничкия Пачкайнд, който не изглежда много доволен от случилото се — но ако това е оригиналният Арвин Камърбанд, то той е изгубил значителна част от обема на корема си и го е прехвърлил на раменете си.