Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 349

Отделя се плоскост, която разкрива устройството във вътрешността.

* * *

Джо хвърля поглед през рамо към залата и вижда страх. Корави мъже и жени плачат. Открива Поли, изражението й го подканва. Остава минута, казва му тя. Джо, моля те. Толкова неща са останали недовършени! Няма начин за бягство, няма друг път, освен да разголи зъбните колелца на душата. Дезинтеграция.

* * *

Обичам me.

Моля me.

* * *

Джо извръща рязко глава към машината. Усеща го като предателство. Ако Поли ще умре — ако той се провали, — то следва да гледа към нея, когато това се случи.

Значи, след като е избрал да отклони поглед, не може да се провали. Гангстерът здраво запъва пети. Занаятчията навива ръкави.

В сърцето на Машината, около ключа за активирането й, има заключващ механизъм с циферблат. Около ръба му обаче не са нанесени цифри, а букви:

О, П, С, Ж, Д, А, У Ш.

Това го няма в списъка на Франки. Добавено е в последния момент. Добавено от нея — той разпознава стила й… Добавено, но защо? Какъв е смисълът?

Каква догма е заложена?

Истината? Има ли дума, в която тези букви изписват истина? На гръцки ли е? Френски?

Джо се колебае, отдръпва се. Не.

Кога го е добавила?

Късно. Съвсем в края. Когато Шолт е станал Пазител. Матю е пораснал. Еди си е тръгнала. Ето я годината, гравирана в метала: ФФ, 1974. И патешкото краче — нейният знак. Последна защитна линия, за да се съхрани машината. Да продължи да работи. Да задържи истината пред лицето на онези, които биха искали да я изключат.

Защо? Какво е защитавала тя? Себе си? Света?

* * *

Зад гърба на Джо присъстващите падат на колене — не в молитва, а най-вече от изтощение. Пищели са. Сега просто чакат. Остават броени секунди.

* * *

Машината е своя майстор. За какво са били всички усилия? В крайна сметка за какво е копняла Франки?

Джо знае.

Еди.

Даниел.

Матю.

И синът на Матю. Роден през същата година. Той се чуди дали е идвала в болницата да наднича самотна през стъклото на родилната зала.

Поглежда към циферблата и вижда буквите на името си. И изключва Разбиращата машина.

* * *

Над главата му пчелите преустановяват вихреното си кръжене. Облакът добива ред, после се успокоява, а накрая те кацат на земята и се редят, прибират се в кошера в спретнати редици. Навсякъде по света се случва същото, ако може да се има доверие на Франки — а Джо вече не знае, понеже, слава Богу, трябва да разчита на вярата си.

Той изпълнява процедурата докрай, изпраща и последния сигнал — онзи, който ще накара останалите кошери да изгорят и да умрат. Ще остане само този. Последният.

Прекъсва захранването и изважда калибрационния барабан, след това и книгата.

За първи път ги държи и двата. Много са леки и твърде малки, за да бъдат толкова опасни. Прибира ги в джоба си.

* * *

Накрая Джо взима един захвърлен ковашки чук. Опиумният хан съществува в безконечните редици магнитни и киноленти; в книгите и записите, в снимките от противния си живот. Потенциалът за възкресението му витае във всеки ред и щрих по тях. Това е пълното и оригинално копие на Човека-запис. Дори изгорялото в „Щастливите декари“ определено е било непълно. Шем Шем Циен не би позволил тези записи да излязат от ръцете му, не би допуснал възможното сътворение на втори истински хан.