Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 348

Прострелян е, но не е убит.

През дима вижда Шем Шем Циен да криви устни в гримаса на върховно презрение — гримаса, която прекъсва внезапно, когато Бастиън Банистър тромаво пристъпва напред да изръмжи предизвикателството си право в лицето му. Джо вижда — и освен това долавя — объркването на Опиумния хан. Как може един мопс, няма и педя на ръст, да застане очи в очи с Господ? Глупава шега в последния момент? Куче на кокили? Хитроумен номер с кукла на конци?

Главата на Шем Шем Циен почива там, където е паднала, на ярд или дори повече отвъд тялото му. Линията куршуми от томито е прерязала врата му като меч.

Той осъзнава истината — дали благодарение на Разбиращата машина, дали го съветва избледняващото му зрение, може би и заради усещането за камък под разкъсаната му плът и кост. Шем Шем Циен се ококорва в неизразим ужас. Устата му се отваря, сякаш да заговори.

И с това се свършва.

Джо Спорк изчаква малко, за да е сигурен, че врагът му е мъртъв, след което минава покрай отрязаната глава на Опиумния хан и отива при машината, която ще погълне света.

Кошерът ръмжи и бълбука задавено, черните кабели бръмчат от енергията, кипяща в гладките му органични линии. Пчелите са във въздуха, но се събират и се вият по спирала във все по-съвършена шарка, която досущ напомня решетка. Все по-малко приличат на пчели и все повече — на въртящи се зъбни колелца, които се зацепват едно за друго. Джо се чуди колко ли време му е останало.

Почти се е изчерпило. Две минути. Може и по-малко да са.

Той крачи към Разбиращата машина като през приливна вълна, енергиите й го дърпат и блъскат. И после внезапно навлиза в окото на бурята. Всеобхватната му увереност изчезва — толкова близо до машината тя сама заглушава ефекта си. Джо за момент си представя бъдеще, в което се е провалил и остава жив като единственото надарено със съзнание същество на Земята. И дори във вселената.

Коленичи и се взира в кошера. Предният панел липсва. Формата на корпуса е била променена. Нищо не прилича на последователността, която е заучил.

За момент не знае какво да прави.

След това ръцете му се раздвижват сами. Лишената му от думи същност — незапозната със страх и опасности, нехаеща за разрухата на всичко наоколо, вижда задачата и знае формата на машината. Шем Шем Циен е съсипал изкуството, о, да, и така е показал слабост и е сторил глупост, но схемите си остават непроменени. Завърти това. Сега онова. А сега много бързо и двата превключвателя.