Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 32

Да му се не види — казва на Бастиън. Той отвръща на погледа й със своите розовата мраморни топчета и се размърдва. Еди вярва, че забелязва одобрение, та дори и подкрепа на многострадалната му физиономия, но може и да са газове. Без съмнение скоро ще узнае, ако те са причината.

Да му се не види дважди!

Еди взима войничето играчка и го връща обратно в кутията, без дори да го погледне втори път. Твърде късно е да сменя конете. Делото е свършено. Колелцата се въртят. Еди Банистър, на деветдесет години и безкомпромисна членка на стабилен орден, е натиснала копчето на революцията. Пак въздъхва. Толкова е странно да си супер злодей, при това на нейната възраст…

Трябва да признае пред себе си, че има вероятност да се е побъркала. Макар че, ако е така, сполетяла я е лудост от безмилостния, изясняващ ума вид, а не такава, на каквато може да се надява една дама. Не й хлопат дъските и не са й се скъсали жартиерите, не я е застигнала и лудост от другите удобни видове, каквито е наблюдавала у съвременниците си. Би могло да се каже, че е пощуряла. Изпробва термина на езика си — носи усещане и за бяс, и за умора.

Да. Еди Банистър е пощуряла. Много британски вид пощуряване, което не включва крясъци, а по-скоро внезапно и пълно преобръщане на представата за живота. Макар че, честно казано, „внезапно“ не е съвсем вярно. Случвало се е деление по деление и всъщност е плод на доброволен избор… Тя е участвала в кореспондентски курс по пощуряване. Сама се е насадила.

— Вярвах и без моя помощ да постъпите, както е редно — казва тя на петдесет години правителства, строени и свели очи в ума й, — вярвах, че ще схванете как се прави. А вие… — додава към електората, — вие — мързеливи, продажни, самоизмамни… о, ако ми бяхте деца, щях…

Тези думи я спират. Нито един от тях не е нейно дете. Никакви синове или дъщери за Еди Банистър. Само Бастиън и избледнялата любов на онзи, чиято вяра е предавала в течение на половин човешки живот. Предавала я е в името на стабилността и сигурността. Няколко десетилетия спокойствие, смятала е тя навремето, и светът ще изправи курса.

Но вместо това всичко е тръгнало накриво. Решителният марш на прогреса се е отклонил в тъмна уличка и е бил ограбен. Берлинската стена и Виетнам, геноцидът в Руанда, кулите близнаци, Гуантанамо; самоубийствени атентати и глобално затопляне, дори Вон, проклетият Пери, малкият кошмар от предградието, милият съсед, който убиваше ли, убиваше и никой не знаеше защо, понеже на никого не му пукаше да потърси причината. Еди Банистър е отдала верността си на празен трон. Няма прогрес. Няма стабилност. Важен е само въпросът дали неприятностите се случват достатъчно надалеч.