Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 339

Тъй че Сара Райс се съгласява и в един нула нула след полунощ натиска поредица копчета, които никога преди не е използвала в този ред. Таблото пред нея се озарява от спрели локомотиви, избиващи железни стружки от Хоув до Кармартен през Клапам Джънкшън, и яркозелена линия грее в мрака с маршрут, чист по целия път до централен Лондон. По-нататък зеленото стига до Ричмънд и Барне.

Няколко мига по-късно нещо подминава станцията й с над сто и петдесет мили в час — старите, ръждиви релси протестират, но издържат. Сара Райс се усмихва под мустак — каквото и да е сторила, поне е голямо.

* * *

Зелени пасбища, пълни с крави и овце; от време на време — празни църкви и разбити пъбове, големи участъци шосе редом с железопътната линия; локомотивът ги подминава и изчезва, влачейки подире си смрад на горещ метал и нажежен въглищен дим.

* * *

Покрай складове и училища, задните стени на магазини и ресторанти и бензиностанции, все напред и по-навътре в Лондон. Тухлени къщи се тресат, стъклена посуда подскача по рафтовете. Вият аларми на коли и се пукат прозорци. Празното легло в мазето на Поли Крадъл направо пада от пружините си и рухва на пода.

В мрака на нощта на беззаконието „Ада Лъвлейс“ се носи като копие право към „Шароу Хаус“.

Титанът преминава.

* * *

Ръскинити патрулират територията на крепостта на Шем Шем Циен. Има машини, има и хора, разликата помежду им е много малка. Под воалите лицата на монасите са маски — студенооки фрагменти от Опиумния хан, които ходят и дишат, дотолкова по своя воля, колкото и акулите. Те се хранят, те се бият, те спят и повтарят цикъла. Те служат. Част са от по-голямо цяло.

Те чуват нещо. Могат да го усетят през подметките си, в сбиращото се статично електричество във въздуха. Нещо голямо — не, огромно.

Навсякъде из „Шароу Хаус“ монасите се събират и чакат. Не се боят. Липсва им усещането за самоидентичност в колектива. Всеки е наясно, периферно, за непълнотата си и дълга, който има към оригинала. Движат се на рояк. Те са съставени от кошмари; безконечни часове от живота на Шем Шем Циен, избродирани с шарката на мъчение и смърт, теология от гняв и омраза.

* * *

Ръскинитите се въртят един около друг, възбудата им нараства. Звукът е или много по-силен, или много, много поблизо. Земята тътне. Още монаси излизат от „Шароу Хаус“ на тълпа, кипнала в предвкусване на насилие. Макар всеки да е задвижван от различен срез през формата на ума на Шем Шем Циен, едно от общите неща помежду им е любовта на родоначалника им към убийствата.

И после, в уречения час, кралицата на каналджиите изразява раздразнението си: ровът на замъка експлодира с грамадна бурна експлозия.