Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 337
Ник Харкауей
И то ако речем, че Шолт е сгрешил. Ако брат Тед се окаже прав, тогава… Може да се окаже, че всичко е по-сериозно. Много по-сериозно. Но това е безумие. Родни Титуисъл е напълно убеден, че брат Шеймъс няма да използва Разбиращата машина, за да разруши света. Има личното уверение на самия Шеймъс. При това е надзъртал в очите му.
Но пък Шеймъс и бездруго не разполага с барабана. Така че не може да навреди с нищо. Ако барабанът беше у него, положението щеше да е различно. Ако го краде в момента например. Но пък… всъщност кой ще вземе да унищожава цял свят, а? Над шейсет и пет години са минали от пускането на атомната бомба в Япония и през повечето от тях САЩ и Съветска Русия са държали кинжалите си извадени, но нито една от страните не е натиснала копчето целенасочено. Да си признаем, няколко пъти се е случило да го натиснат и отнатиснат по случайност. Но не и целенасочено.
Макар че там навън цари прекрасен нов свят с всички тези неправителствени играчи. Луд човек ще съсипе света като нищо.
Родни дори не отдава значение на замесването на Джо Спорк в хаоса. Момчето все пак е един никой.
Светът гори пред прозореца му, а Родни Титуисъл гледа червения телефон на бюрото си. Време е да проведе първото обаждане. Номер 10 най-вероятно — тоест офисът на министерския съвет. Би следвало първо да събере подробности, но не може да чака. Ще се наложи да играе по слух. Пресяга се за слушалката.
И след това чува гласа, който навярно му е най-малко любимият на света.
— Скъпи ми Родни, здрасти, здрасти! Пуснах се сам, сигурен бях, че няма да възразиш, толкова много общи приятели имаме, разбира се. Толкова много! Може и да ме помниш, заплашвах да те съдя, колко ужасно грубо от моя страна, извинявам се за което… Казвам се Мърсър Крадъл, сигурно съм ти го казал, доскоро от уважаваната фирма „Нобълуайт Крадъл“, сега представител на швейцарската „Еделвайс Фелдбет“, доста нова организация, но пък ние обичаме отрано да си постигаме целите, това е част от институционната ни култура, която аз дори сега, хм, добре де, предполагам може да се каже че я „окултурявам“, което е твърде оксиморонно, но това е положението, какво да се прави. И по-точно, Родни, какво можеш да сториш